Честит празник! Трима митрополити на тържествено бдение в Рилския манастир за празника на св. Йоан

На 19 октомври според народното определение е Отчовден – денят на светия преподобен Йоан Рилски Чудотворец. Неговите празници през годината са три: на 18 август е успението му, на 1 юли е връщането на мощите му в Рилския манастир през 1469 г., а на 19 октомври се чества пренасянето на мощите на светеца от Средец във Велико Търново през 1195 г. Сред нашия народ най-известен е празникът на 19 октомври, независимо че тогава се отбелязва просто едно пренасяне на мощите на св. Йоан.

Тази вечер в Рилската света обител се отслужва бдение. Там са Неврокопският митрополит Серафим като представител на Светия Синод на Българската православна църква, Сидерокастренският митрополит Макарий от Гръцката православна църква и Клужкият митрополит Андрей от Румънската православна църква. Песнопенията се изпълняват от два хора: на дясната певница са българските певци в сборен състав под ръководството на г-н Андрей Касабов, а на лявата – гръцкият хор на г-н Григорий Папаемануил от Драма, Гърция. Този хор, както и един румънски хор за източноцърковно пеене, от години участва в празника на обителта, като са разпели и разучили песнопенията на гръцки език в чест на Рилския светец. Заедно със стотиците богомолци от цялата страна в манастира са пристигнали монаси, монахини и миряни от съседни страни, като например от Суковския манастир в Западните покрайнини (Република Сърбия), от манастири в Румъния и др.

Бдението тази вечер ще продължи до около 2 ч. след полунощ, а утре светата литургия ще започне от 9:30 ч., за да имат възможност да пристигнат и богомолци от различни места направо за литургията.Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.

Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.

Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит

П. Попов по Двери бг