Гергьовден е! 200 хиляди българи празнуват днес, ето какво трябва да знаете

Днес е Гергьовден! Един от най-почитаните празници в България. Ден на храбростта на българската армия, на животновъдите. Ден на Свети Георги Победоносец.

Според последните статистически данни почти 200 000 българи днес имат имен ден. Разбира се, най-разпространеното име е Георги. Името вече бие по популярност Ивановците.

На 6 май имен ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка. Ако не знаете Свети Георги е от малкото светци, който едновременно е потичан и от християни, и от мюсюлмани.

Нека се върнем няколко века в миналото. Свети Георги Победоносец е живял в Кападокия, малоазийска провинция, когато там е управлявал римският император Диоклетиан.

Младият Георги постъпва невръстен във войската и проявява завидни военни умения. Става военен трубин на 20 години.

Когато обаче Георги проявил привързаност към християнската вяра, бил пратен в тъмница. Където го подложили на жестоки изтезания, а през 288 година го обезглавили.

Свети Георги е изобразяван на кон, от който убива змей, опустошавал околността. След като светецът успял да порази с копието си чудовището, се ползва със славата на един от най-изявените змееборци и конници в християнството. Поради тази причина е избран за светец покровител на войната и войската.

Гергьовден се почита също от овчарите и животновъдите. Най-известният ритуал на днешния ден е освещаването на гергьовско агне и обредните хлябове. Прави се курбан в чест на Свети Георги, цялото семейство се събира на празничната трапеза.

Свети Георги Победоносец е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква.

Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Съществуват редица народните вярвания, свързани с Гергьовден. Ако днес вали дъжд, годината ще е плодородна - всяка капка от дъжда, е златна монета.

„Тъй както българската поговорка гласи, че Св. Георги носи лятото, а Св. Димитър – зимата, се възприема, че от Гергьовден нататък започва летният сезон, който е винаги положително натоварен", казва по повод празника проф. д-р Рачко Попов от Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей при Българска академия на науките.

"На Гергьовден още рано сутринта всички жени отиват да берат билки – лековити треви и най-вече гергьовче, и зеленина, от която свиват голям венец за здраве. Много често жените се търкалят в гергьовската роса, за да бъдат здрави през цялата година”, посочи проф. Попов.

Набраните билки и треви се слагат по портата, по прозорците, кичи се цялата къща, за да се посрещне Св. Георги със зелено. Агнето трябва да е винаги бяло на цвят, то трябва да е първото, родило се през тази година. Обезателно му се прави венче около вратлето, запалва му се свещ на рогчето, чете му се молитва и се коли ритуално на източната страна на къщата.

"От там, откъдето изгрява слънцето и осветява земята. Кръвта на агнето винаги се пази и не бива да се разлива. Тя се излива после в мравуняк, за да се роят агънцата както мравките или се хвърля в реката, за да върви берекета в къщата като по вода. Задължително стопанките приготвят гергьовски краваи или погача”, каза още проф. Попов.