Зозана и Елиас не са като всички сирийци, имат невероятна история

05 септември 2015 10:33   2 коментара   8276 прочита


Двамата се запознават в София, живели 16 години в един град преди да избягат от родината си

 Зозана и Елиас знаят от опит, че ги отличават само когато заговорят на езика от Камишли, Сирия. От една година двамата те са семейство. Историята им обаче не е за любовта между двама млади, а за това как кризата на човечност може да узакони съжителството между непознати, разказва Нова телевизия.Елиас стига в София преди две години. Осъзнава, че името "Враждебна" на центъра за настаняване, отговаря на отношението към бежанците. Шест месеца обикаля и останалите центрове - като доброволен преводач. Подкрепа му предлагат от културния отдел на испанското посолство - заради перфектния му език. „Предложиха да ми наемат жилище, отказах. Не съм просяк”, сподели той.

Работодателите на Елиас и Зозана от международен кол център оценяват високо различните езици, които двамата владеят. Този плюс обаче не работи на улицата. „Всички са много мили, докато не разберат, че съм от Сирия. Когато говоря на испански, се смеят с мен, но като заговоря на арабски или кюрдски, физиономиите им се променят”, твърди Елиас.

Двамата живеят 16 години в един град в Сирия, неговото бягство от режима съвпада с нейното следване в София, двамата започват работа в една и съща фирма, но въпреки всички съвпадения, си остават непознати.

„Запознахме се в автобус в градския транспорт, като и двамата се прибирахме от работа, Елиас ме заговори на кюрдски, просто от нищото. Реакцията ми беше малко детинска, почнах да се смея”, разказа Зозана. Елиас не иска детето му да се роди в страна, в която още не се чувства приет. Но иска да останат тук. „България е първата страна, която ни събра”, подчерта Зозана. /БЛИЦ


Още за: сирийци   София   център   Още от: Живот

Принтирай статия
2 коментара
05 Септември 2015 13:43 | габриела
Оценка:
2
 (
6
 гласа)

Всеки е уникален сам по себе си, всеки си има житейска история, която не прилича на другите житейски истории. Не ме интересуват житейските им уникални истории, които не са като другите сирийски такива. Ужасена съм от тяхното /и не само/ преселение, с което заливат Европа


05 Септември 2015 16:43 | Да!
Оценка:
4
 (
4
 гласа)

Преди години имах колеги сирийци. Умни и начетени. Завършиха, станаха инженери и си заминаха. Често мисля каква е съдбата им. Дано са живи. Тези хора не заслужават това страдание.




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар




Въведете кода от картинката