Шок! Българите стават донори, без да питат роднините им

Българите да стават донори, без да бъдат питани роднините им, ако пациентът не е отказал приживе органите му да продължат нечий чужд живот след трансплантация. По този начин ще се увеличат донорските ситуации и ще има повече спасени хора, заяви д-р Станимир Хасърджиев – председател на Националната пациентска организация. Според него новоизбраните народни представители трябва да направят такава поправка в здравното законодателство, за да не се пропускат донорски ситуации. Докато обаче това бъде направено, е необходимо да бъдат обучени повече психолози, които да разговарят с близките на изпадналите в мозъчна смърт. Сега, в повечето случаи, с нелеката задача да ги убедят да предоставят органите на своя покоен роднина се пада на координаторите по донорство в болниците, които са лекари, пише "Монитор".

Към момента по отношение на донорството действа т. нар. система на информираното съгласие.

Това означава, че всеки, който не е вписал отказ от донорство на предпоследна, 33-та страница, в здравноосигурителната си книжка, се счита за потенциален дарител на органи и тъкани посмъртно, ако те са годни и за тях има подходящ реципиент.

Въпреки че в нормативните документи не е записано изискване на съгласието от близките, това се прави, от една страна, по етични съображения, а от друга - за да не се водят впоследствие дела срещу болницата и лекарите, поясниха юристи.

Тази система обаче е крайно тромава и в голяма степен е причина да се изпускат много потенциални донори, категоричен бе адвокат Пламен Таушанов – председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. В най-неподходящия момент се привикват роднините и се питат нещо, за което трудно човек може да вземе адекватно решение при прясната загуба на близък, допълни той. От асоциацията също настояват да не бъдат питани роднините, ако човек не е декларирал приживе, че не желае да става донор.

2759 човека са изразили такова несъгласие към 7 октомври, показва регистърът на Изпълнителната агенция по трансплантациите.

От Българската асоциация за закрила на пациентите настояват донорството да се стимулира, като на роднините на донори се осигури безплатно погребение, социални грижи за възрастни родители, загубили детето си, или пък на сираците и овдовелите да се отпуска парична помощ.

Близките не бива да бъдат пренебрегвани. Те са последната бариера пред спекулациите и догадките за сделки с органи – нещо, което у нас не може да се случи предвид строгата система за контрол. Така няма да има подозрения, че лекарите са убедили пациента в последния момент да стане дарител, категоричен бе проф. Никола Владов – началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия и ръководител на програмата за чернодробни трансплантации във Военномедицинска академия. Донорите няма да се увеличат, ако близките бъдат прескочени, подчерта той.

200 умират, не дочакват операция

Не по-малко от 200 души умират годишно у нас в очакване на донор.

Нуждата от дарени органи нараства постоянно в световен план. Само в ЕС над 61 000 души са в листи на чакащите, а всеки ден 12 от тях си отиват от този свят. Тази мрачна статистика съобщи д-р Мариана Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантациите, и допълни, че в последната година в България се наблюдава сериозна тенденция към увеличаване на донорството.

Същевременно всяка година нови 300 души влизат в листата на чакащите. 943 души чакат за трансплантация на орган, двойките с репродуктивни проблеми, които се нуждаят от дарителство, са 145 000, а от трансплантация на стволови клетки имат нужда 100 души.

От началото на 2014 г. в страната 48 души са получили орган от трупен донор, 11 са трансплантациите от жив донор, извършени са общо 67 трансплантации на стволови клетки и са родени над 100 бебета с донорски материал.

Нуждата от донорски органи нараства всяка година в световен план. Само в ЕС над 61 000 души чакат, а всеки ден 12 от тях умират.

Лекари плащат обучението си сами

Българските трансплантолози са подготвени отлично, но те са получили своите знания и умения в тази област в чужбина, като сами си плащат специализациите там или си търсят спонсори. Това съобщи началникът на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА проф. Никола Владов. Държавата трябва да намери средства за обучението на тези хора независимо дали това ще става зад граница или за тази цел се създаде център у нас, допълни той.