Озонотерапия – в ниски дози озонът има широк терапевтичен спектър

Озонът e използван още през 1856 година за дезинфекция на операционни зали в болниците. Приложението му като лечебно средство започва едва през 1915 година, когато немският лекар Алберт Волф го използва при лечение на кожни екземи. Във високи концентрации озонът е токсичен, но в ниски концентрации има терапевтично действие.

През последните десетилетия методът навлиза с бързи темпове. Представлява немедикаментозно лечение, при което се използва медицински озон или по-конкретно озоно-кислородна смес, която се характеризира със силни окислителни свойства. Към днешна дата терапията с озон придобива все по-голям обхват и се прилага широко при широк спектър заболявания - хирургични, кардиологични, неврологични, кожни (трофични язви, изгаряния) и други.

Озонотерапията се характеризира с изразено антимикробно действие, същевременно оказва противовъзпалителен и имуномодулиращ ефект. Последният се дължи на стимулация производството на бели кръвни клетки, усилва активността на имунокомпетентните клетки, увеличава също производството на интерферон, който има отношение към антивирусната защита на организма. Ниските концентрации на озон водят още до активиране продукцията на макрофаги, фагоцити и имуноглобулини.

Озонът стимулира микроциркулацията и обмяната на веществата, същевременно с това повишава активността на системата за антиоксидантната защита. Повлиява метаболизма на белтъчно-липидните комплекси в плазмата, както и преобразуването и синтеза на биологично активните вещества.

Противодействайки на медиаторите на възпалението, озонът оказва положителен ефект при дегенеративни процеси в ставите, а паралелено с това намалява оточността и образуването и отлагането на фибрин в ставите. Озонотерапията започва да се посочва от специалистите като алтернатива на лечението с кортикостероиди. Особено подходящ се оказва методът при пациенти със засилена алергизация, както и инфекция с щамове, резистентни към широк спектър от антибиотици.

Озонотерапията може да бъде прилагана в комбинация с различни терапевтични похвати от физиотерапията - ултразвук, електрофореза, магнитотерапия, ударно-вълнова терапия и други. Методът може да се прилага самостоятелно, както и в комбинация със стандартните методи на лечение. Комбинираното приложение позволява намаляване на токсичността на стандартното медикаментозно лечение и ускорява лечебния процес.

Методи на приложение на озонотерапията:

Локалното приложение е особено подходящи при различни кожни заболявания. Добри резултати са наблюдавани при пациенти с трофични язви, които трудно зарастват, както и гнойни рани по крайниците. При по-леки кожни раздразнения проблемните зони могат да бъдат третирани с т. нар. озоново масло – при гъбични инфекции, ухапвания от насекоми. За изгаряния се прилага озонирана вода локално.

Вътрешното приложение може да бъде под формата на перорални капки, като основното му приложение е общостимулиращо действие върху имунната система. При някои възпалителни заболявания на дебелото черво са подходящи и т. нар. ректални инсуфлации – при които озоно-кислородната смес се въвежда в правото черво и се абсорбира от чревната лигавица.

Като заместител на кортикостероидната терапия озонотерапията започва да навлиза все повече за терапия на артрит, ревматизъм и други ставни заболявания чрез прилагането на озонова смес вътреставно.

Сравнително по-нов метод за терапия с озон е автохемотрансфузията. Тя е два основни вида – „голяма“, при която от пациента се вземат 200 милилитра венозна кръв, обработват се с озоно-кислородна смес и се въвеждат отново под формата на венозна инфузия. При т. нар. „малка“ автохемотрансфузията се вземат 10 до 15 милилитра венозна кръв, които след обработватка с озоно – кислородна смес се инжектират интрамускулно./puls.bg/