Живот, далеч от скуката! Катето Евро: Бях доста щура мадама, сега съм щура баба!

Катето Евро чукна 60, а по дух все още е едно палаво момиче, щура 18-годишна девойка, в чието пъстро ежедневие думата „скука” е чуждица. По този начин чувства себе си и до днес обичаната българска актриса – въпреки че вече е щастлива щура баба на малката си внучка Катерина.

Влиза в киното стремглаво – както прави и днешните си крачки – без много много да му мисли. Дебютът й в киното е през 1978-ма в „Чуй петела”. И макар да няма актьорско образование – каквато е и детската й мечта – култовата роля в „Оркестър без име” четири години по-късно (1982-ра), я изстрелва директно в звездната актьорската орбита. Там тя изиграва брилянтно образа на кокетната певица Рени.

Предложенията към нея след този филм валят едно по едно. И славата се случва неусетно. Докато я осъзнава, Катерина Евро се снима още във филмите „Равновесие” на Людмил Киров, „За къде пътувате” на Рангел Вълчанов, „Мярка за неотклонение”, „Последното приключение”. Последният филм, в който актрисата се е снимала досега, е от 2006-та – „Време за жени”.

Малцина знаят, че до 5-тата си годинка чаровната актриса живее в Албания, откъде родом е баща й. Има двама по-малки братя. През ученическите си години става манекенка – само на 16 е, когато се пробва като фотомодел за кориците на елитните за тогавашното време списания „Лъч” и „Лада”.

Тя е и първата дама от модния подиум, станала кинозвезда в България.

„Тогава беше сложно с тоалетите. Нямаше нищо по магазините. Както други колежки, изчаквах дрехите да се поизпрашат по ревюта и ги купувах с отстъпка”, връща лентата на спомените Евро всеки път, щом стане дума за зората на кариерата й. Това за нея е периодът, в който се е чувствала най-свободна и летяща – като дете.

„Ухае ми на чисто пране в детството, на игри и на искреност, не на фалш и лицемерие. Бях буйно дете, няма да крия, за разлика от братята ми, уж сме една кръв, но като характери и темперамент всеки е индивидуалност. Отраснах със съветите на мама и с личния й пример, разбира се! Никога не съм карана да правя нещо насила, не съм назидавана, свободата беше водеща в детството ми”, признава неотдавна актрисата.

И добавя, че заради тази свобода се е научила да разпознава истинското приятелство, което днес издига на пиедестал. Неведнъж е била наранявана от приятелки – подмолно и коварно, но това само затвърждава умението й да не губи вяра, независимо от обстоятелствата.

Евро се е зарекла да прави каквото си пожелае, когато, с когото и колкото реши – в името именно на този вкус на свобода от детството.

„Писна ми от скучни хора и събития, които се събират, за да поскучаят и да разходят новите си тоалети”, не на шега споделя още Катето Евро.

Със съпруга си Георги и малкия Сашко

Викали й Лудото Кате

Тогава Катето Евро била темпераментна мадама – правела всевъзможни щуротии, за които с усмивка си спомня и до днес.

„Този прякор го бях позабравила. Той е от младежките ми години. Бях доста щура мадама. Правех скокове с бънджи, карах бързо кола, състезавала съм се с мъже по улицата на София. Ама по онова време, когато нямаше толкова много автомобили и такова движение. Бях доста дива. Факт!”, не крие усмихнатата актриса. И добавя, че вече е щура баба.

Днес тя не е чак толкова луда, само от време на време загатва за неизчерпаемата си енергия, потенциал и възможности. Обича да гледа цветя в градината си и да се грижи за целия отбор кучета. Но и досега признава, че обича да си прави, както едно време, случайни пътувания до морето.

„Обичам да карам сама, да си слушам любимата музика, не бързам за никъде, спирам по бензиностанциите, пуша, пийвам си кафенце... живея!”, откровена е актрисата. И добавя, че умението й за живот се корени в начина, по който усеща топлината в сърцето си, добрите си приятели и самата себе си.

„Слава богу, имам топлина в сърцето си, добри приятели до себе си, детето си, работа... и много, ама много обичам природата и хубавите срещи в живота”.

Мариус Куркински я превръща в актриса

Въпреки многобройните си роли в киното и театъра има едно представление, което се оказва повратно в кариерата на актрисата. И това е Шекспировата „Дванайсета нощ”. По думите й – именно след тази пиеса тя се усетила като актриса в пълния смисъл на думата.

„Дълги години си мислех, че по случайност съм актриса, защото съм симпатична и готина... Може би ми беше насаждано. Коментираше се, че не съм завършила ВИТИЗ. Нямах самочувствието, че наистина ставам. Преди няколко години Мариус Куркински ме покани в пиесата „Дванайсета нощ” и тогава аз много лекомислено се съгласих. На третата репетиция се уплаших - това е Шекспир, страшна работа за актриса, която идва от киното.

Убедена бях, че това ще е големият ми провал. Мариус обаче не ми разреши да се махна. Повтаряше ми, че това е моята роля. Аз бях на повече от 40 години, а Оливия е само на 16! Останах и имах страхотен успех. Видях възхищението в очите на хората. Тогава разбрах, че съм станала актриса. Може би понякога се прокрадват съмнения, но не ги забелязвам.”

С голямата си гордост – своя син Александър Кадиев

Приема живота си като подарък

В интервю за народното издание преди години Катето Евро сподели, че чувства живота си като подарък, защото са й се случвали все хубави неща.

„От малка мечтаех да стана актриса и то се случи. След това - да се омъжа по любов. И това стана. Да имам дете...”.

Каквото си е пожелала, е станало. Освен едно – да не губи любовта на живота си. „Нашето беше голяма любов. От любов не вървях по земята, а летях. Толкова много обичах Жорж, че нямах търпение другарката в Гражданското да ме попита „Вие, Екатерина, вземате ли Георги Кадиев в добро и зло, докато смъртта ви раздели?”, връща се назад в спомените си Катето. И за жалост смъртта наистина ги разделя. Георги Кадиев си отиде от този свят преди четири години от рак.

След като си казали заветното „Да”, младоженците събрали родата на софра. Всички греели от щастие, най-вече булката, но сякаш непълна била радостта на леля Данче, майката на актрисата, разказва актрисата. Тогава тя гледала майка си тъжна и си мислела, че й е мъчно задето дъщеря й напуска родния си дом, за да заживее със своя съпруг.

Причината обаче, била съвсем друга. Чак няколко десетилетия по-късно Катето Евро осъзнала тъгата в майчините очи: „Мама беше известна гледачка, някои дори я сравняваха с Ванга. Много хора се допитваха до нея. Щом с Жорж подписахме, аз също полюбопитствах за своето бъдеще.

Попитах я: „Мамо, кажи сега, какво виждаш за мен и моя съпруг? Нали той ще е мой завинаги? И завинаги ще останем заедно, нали, мамо?”. А тя отвърна: „Да, дъще, завинаги! Смъртта ще ви раздели!”. Тези нейни думи в онзи момент ме накараха да се зарадвам, че ще имам спокоен брак без изневери, без лъжи и така ще доживеем с Жорж до дълбоки старини… Но, поглеждайки към тях след много години, аз разбрах истинския им смисъл”.

Сега на 60 най-голямата гордост, щастие и смисъл в живота на Катето Евро са нейният син Александър, снаха й Таня и внучката Катерина. Малката е одрала кожата на именитата си баба, а през деня е зорко охранявана от всички кучета в къщата. За това се похвали гордата й баба, която неотдавна пусна снимка в социалната мрежа на порасналото бебенце и написа: „Кучета - пазачи на деца. Дават се под наем. Всичките!”

Подготви: Анелия ПОПОВА- blitz