Болно от рак дете разчуства света с посланието си

Атина Орчард е симпатична и весела девойка, която обича спорта и се грижи за братята и сестрите си. Когато е 12 годишна внезапно припада. След редица изследвания лекарите и поставят фатална диагноза – рак на костите. Атина претърпява спешна 7-часова операция за остраняване на тумор от гръбнака. Следва тежка химиотерапия. Момичето губи косата си в битката с коварната болест, но не губи положителната си нагласа към света. Въпреки лечението състоянието й се влошава и тя умира в дома си, заобиколена от семейството си.

Седмица след погребението родителите на Атина започват да подреждат нещата й и се натъкват на сърцераздирателно послание, което Атина е написала не само за своите близки, но и за всички хора по света.

Откъси от писмото на силното момиче обиколиха света и напомниха на много възрастни хора, че често забравят за най-простите истини за живота. Щастието зависи от нас! Това не е история с щастлив край, но си струва да прочетем съветите на Атина.

Смисълът на живота е да изживеем един смислен живот. Разликата между обикновеното и необикновеното е съвсем малка.

Щастието не е еднопосочна цел. Благодаря ви, за това, че съществувате. Бъдете щастливи, безплатно и вярвам, че винаги ще останете вечно млади. Знаете името ми, но не и историята. Чухте, за това, което направих, но не и за това, което преживях.

Любовта е като стъкло - изключително красива, но крехка.

Любовта е рядкост! В живота нищо не трае вечно, защото хората се променят.

Живейте всеки ден, сякаш е специален, защото утре може да откриете, че сте болни от неизлечима болест. Животът е лош, но ако е пълен с любов, тогава нещата не са толкова отчайващи.

Смисълът на любовта не е в това, колко често се говори за нея, а в това колко често се доказва с действия.

Любовта е като вятъра - може да се усети, но не се вижда. Бих искала да обичам някого и да отворя сърцето си за този човек. Любов не е да виждаш бъдещето си с един човек, а да не можеш да го видиш без него.

Понякога обичам - боли. Сега се боря сама. Усещам болка. Превърнах мечтата си в реалност. Боли ме, но няма нищо, с което човек не може да свикне.

Няма нужда да плача, защото знам, че съвсем скоро ще се срещнем отново.

Семейството на Атина винаги ще пази прощалните й думи. Когато препрочетат посланието и те усещат, че дъщеря им е все още с тях.

kanal3.bg