Чудо: Събудил се от кома след 12 години, но това което казала майка му го съкрушило

Какво бихте направили, ако сте заключени в тялото си, с мозък, който работи, но без възможност за комуникация? Как емоционално да оцелеете при факта, че сте невидими за всички, които ви познават и обичат?

Мартин Писториус от Южна Африка е типично момче, което искало да си играе с различни устройства, най-вече с транзистори и телевизори. Неговото идиалично детство изведнъж било прекъснато от мистериозно заболяване - на възраст от 12 години, дошъл у дома от училище с болки в гърлото. Майка му не обърнала много внимание на това, мислела, че ще мине с малко мед и чай. Но състоянието му скоро се е влошило до момент, в който повече не можел да стои прав или дори да говори. Лекарите предположили, че се е разболял от криптоколален менингит, а преди да успеят да предприемат каквото и да било, детето изпаднало в кома.

В раннитя период на кома, Мартин не е знаел нищо, бил в дълбок „сън”. Семейството му организирали специални грижи около него - къпане, хранене през тръба, завъртане.

На възраст от 16 години Мартин внезапно се събудил - т. е. узнал за това, което се случва около него. Въпреки това, все още не можел да се движи, да общува със семейството си или по някакъв начин да им каже, че е тук. До този момент са минали още цели 8 години.

Тъй като не са имали възможност за следобедни грижи за него, родителите на Мартин в рамките на работното време го оставяли в специален институт за немощни лица.

"Мразех да бъда в центъра за грижи, бяха ужасни към мен. Баща ми ги докладва след се събудих и им разкрих какво се случва, но те със сигурност опровергават. Какво ли не ми правеха - дърпаха ми косата, удряха ме по зъбите, ако не ям. Често ми даваха горещ чай, не се държаха като хора", казал Мартин.

Освен това, се оплакал дори и от сексуално насилие от една сестра, която симулирала секс с него и го докосвала по гениталиите.

„Слагаха ме пред телевизора, който цял следобед беше включен. Всеки ден програмата беше същата, динозавър Барни. Боже, колко я мразех тази програма", казва Мартин.

От всичко, което преживял в капан в тялото си, както най - тежък момент посочва това, което казала майка му. Именно тя в един момент стояла до него, и го избърсвала с кърпа, а докато гледала неподвижно му тяло казала: "Надявам се, че ще умреш".

Мартин го запомнил и това седяло в паметта му непрекъснато и ужасно го натъжавало.

"Най-лошото беше, че не можех да я прегърна, да й кажа колко добре се грижи за мен, колко съм и благодарен", в сълзи обяснил Мартин.

След 12 години в кома, някои служители от дома, в който се грижели за него, започнали да забелязват промени в поведението, т. е. опити за комуникация. Набързо уведомили родителите, така Мартин на 25 години получил компютър с комуникационен софтуер, с чиято помощ днес общува с хора.

Успял да засили своето движение с различни терапии, а чрез интернет се запознал с бъдещата си съпруга, заради която се преместил във Великобритания. За него всяка година му носи някакъв напредък, той върнал и част от контрола върху ръцете и говора си.

Tocka.com.mk
Вени Иванова