Една история за силата на човешката воля! Животът на Светльо от Варна

01 март 2021 07:37   2426 прочита


Eдна история от Варна. На един човек, който не спира да се бори с предизвикателствата на живота. За Светослав Райков сякаш няма невъзможни неща и въпреки че живота му е труден, той не спира да се усмихва. Светослав е инвалид, израства в дом за сираци, а след това живее в барака в продължение на 8 години. За щастие мъжът вече има нов дом, но не спира да мечтае за обикновените неща. 

Разхождайки се по улица „Роза” във Варна не е изключено да срещнете Светослав. На пръв поглед обикновен човек, който обаче е преживял много през годните. 


 
„Аз съм израснал по домове, нямам майка и баща. Това много ме боли. По принцип много ме боли. Даже наскоро имах рожден ден в петък и исках майка ми, баща ми и сестра ми да са били до мен. Но това няма значение, силен дух имам и не се предавам. Много е гадно да нямаш родители, да те целунат, да ти честитят рождения ден”, споделя мъжът. 

След като навършва пълнолетие Светослав се налага да напусне дома за сираци и остава без жилище. Предложено му е да бъде преместен в старчески дом, но той отказва, а след това се налага да живее в барака. 

„8 години живях в тази барака с мъки и тревоги. Ходих при приятели, при познати да се къпя и да се пера, но вече заради COVID-19 се отказах. като нямах жилище, се къпех в бараката на един найлон. Нямах тоалетна, аз съм на памперси и ползвам памперси. Но лятото, защото получавам рани от памперсите, помолих да ми сложат тоалетна, сложиха ми тази еко тоалетна. Ако нямах и тази барака, нямаше къде да живея, но съм доволен, че и това го имах попринцип”, разказва още той. 

Въпреки че е трудно подвижен, Светослав не спира да се труди, а основното му препитание е да продава сувенири и мартеници. 

„Който желае да купува - в „Цветен квартал” на улица „Роза”, аз съм тука всеки ден. Продаваме мартеници, могат да заповядат по всяко време, който желае от сърце. Който има желание, да заповяда, ще бъда много доволен и усмихнат”, казва Светослав. 

През годините са му помагали много хора, които и до днес не спират да го подкрепят. Сега Светльо живее в нормално жилище, благодарение на ръководството на район „Приморски” и няколко общински съветника, които сбъдват мечтата на Светослав. Той вече има дом, но продължава да мечтае за обикновените и нормални неща. Едно от тях е да получи нова инвалидна количка. 

Ако може някой да се застъпи и да помогне да ми дадат чисто нова количка - двигателна. Миналата година ми отрязаха гумите, спукаха ми”, споделя Светослав. 

Банковата сметка на Светльо е запорирана, а инвалидната пенсия, която той получава е 180 лв. Въпреки всичко Светльо продължава да се бори с живота и пожелава на хората: 

„Да имат силен дух и да не се предават. Лошите неща да ги приемат с усмивка, не със злоба. Винаги с усмивка и радост да го приемат”. 

Вглъбени в собствените си проблеми, понякога може би забравяме, че около нас има хора, които се нуждаят от съвсем малко. Хора, които имат нужда от нормален начин на живот, и които можем да направим щастливи с един малък жест. А Светльо продължава да бъде на ул. „Роза” във Варна. Който иска, може да мине оттам и да си купи мартеница от него, за да може и той да купи нещо за своя дом 


Още за: светльо варна   воля   живот   Още от: Живот

Принтирай статия
0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар




Въведете кода от картинката