Емоционално писмо на майка до лекар, който я посъветвал да абортира дъщеря си, защото е със синдрома на Даун

Майката на момиченце със синдрома на Даун изпрати емоционално писмо на доктора, който я посъветвал да абортира нероденото дете, защото ще се намали качеството на живот на семейството

На малката Еми й е поставена диагноза синдром на Даун, преди да се роди и на майката Кортни, бил даден избор да задържи детето или не. Докторът я посъветвал да избере втория вариант, но Корнти, не го послушала и продължила бременността си.

Чрез трогателно писмо, наранената мака казва на лекаря, че детето по никакъв начин не е понижил качеството на живота й, и когато следващият път види бебе със синдрома в утробата на някоя жена, да й каже - имаш прекрасно бебе, вместо това бебе ще ти съсипе живота.

Прочетете нейното писмо до лекаря:

Скъпи докторе,

Наскоро една моя приятелка сподели с мен, че когато специалистът, който наблюдавал бременността й и видял, че детенцето има синдром на Даун, й казал: "Той е перфектен". След раждането на първата консултация, той й казал: "Нали ти казах, перфектен е."

Нейната история ме развълнува. Бях щастлива от опита на моята приятелка, но същевременно изпълнена с безкрайна тъга, моя лекар ,не бе като нейния

"Дойдох при вас, в най-трудния период от живота ми. Бях ужасена, разтревожена и напълно отчаяна. Все още не знаех истината за моето бебе. Но вместо подкрепа и насърчение, вие ми предложиха да прекратя бременността си. Казах името си, а вие отново ни попитахте, дали разбирам колко ще се влоши качеството на нашия живот, ако имаме дете със синдрома на Даун. Казахте да обмислим още веднъж, решението за удължаване на бременността.

От тази първа визита нататък, всеки преглед беше ужасен. Най-трудният период в живота ми се превърна в непоносим, защото никога не ми казахте, че детето ми е перфектно.

Не съм ви ядосана. Нито съм помрачена. Просто съм наистина тъжна. Тъжна съм, защото малките сърца, които бият, които виждате всеки ден, не ви изпълват с безкрайно удивление. Тъжна съм, защото виждайки и чувайки тези сладки малки пръсти, бели дробове, очите и ушите ме оставят винаги без думи, за разлика от вас. Тъжна съм, че много сгрешихте, когато казахте, че бебе със синдрома на Даун, ще влоши качеството ми на живот. Сърцето ми се къса, когато осъзная, че има възможност да сте казали това и на друга майка днес. Но най-тъжна съм, защото никога няма да имате привилегията да опознаете дъщеря ми Емерсин.

А. Станкова
kurir.mk