Гимнастичките оставиха молби за Цвети на Стената на плача

С посещение на Божи гроб и молитви за Цвети Стоянова пред Стената на плача завърши пътуването на българските гимнастички за европейското първенство в Израел. Там, на подпорната стена от Втория храм в Йерусалим - най-свещеното място в юдаизма, грациите оставиха своите молби към Господ. Между пролуките в стената, където вярващи от цял свят оставят своите пожелания, българките оставиха и своите. И без да питаме, всички знаем какво е най-голямото им желание - тяхната “сестра” Цвети Стоянова да спечели битката за живота си.

“Преди заминаването ни от Израел посетихме Стената на плача и Божи гроб. Всеки написа своята молба и я сложи на Стената на плача. Помолихме се и за нашето Цвете”, разказа президентът на българската художествена гимнастика Илияна Раева, цитирана от 24 часа.

“Искам да изкажа своите благодарности на Алекс (приятеля на Цвети), че всеки ден през тази кошмарна седмица ми даваше информация за нейното състояние и пожелаваше сили, кураж и успех на всички ни, най- много на момичетата!

Благодаря и на Найден (нейния брат), който също ми вдъхна вяра за възстановяването на Цвети и пожела кураж на момичетата преди старта!

Благодаря ви, момчета! Сигурна съм, че вашата вяра и любов са помогнали много... така, както и нашата!”, продължи Илияна Раева.

11-те ни състезателки, участвали на европейското, треньорките им и членовете на щаба на националния ни отбор оставиха пожеланията си за оздравяване на Цвети Стоянова на Стената на плача, но най-силното послание към нея си остана спечеленият бронзов медал от най-близките ѝ приятелки - момичетата от ансамбъла.

Михаела Маевска, Християна Тодорова, Ренета Камберова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова късно снощи се прибраха в България, но не с пет, а с шест медала. Единият от тях бе смисълът на оставането им в Израел. Най-ценният. Медалът за Цвети. След като изиграха 4 съчетания без видима грешка и след като дочакаха своя миг - завоюваха бронз във финала с 3 чифта бухалки и 2 обръча, момичетата на Ина Ананиева застанаха на стълбичката за награждаване. Там капитанката Маевска вдигна високо единствения важен медал - онзи за “сестра им”.

“Този медал ще остане най- скъпият в кариерата на един велик отбор, с който трябва да се гордее България - медал, който ни беше толкова нужен, за да победим смъртта!

Хайде, миличка! Хайде, Цвете красиво! Носим ти го!

Той е събрал цялата сила на вселената, която ни беше необходима, за да преминем през ада, в който попаднахме!

Бог ни го даде и ни награди, показа ни, че сме избрали жестокия, но верен път, защото знаеше, че го направихме за теб!

Този медал ще ти припомни колко си силна и можеща, за да преминеш и излезеш още по-силна от всякога от твоя ад!

Ще го направим заедно, Цвете мое! Ще бъдем с теб, както сме били винаги! Обичам те”, написа още Илияна Раева.