История, която ще ви разплаче: Майка, която загуби бебето си, направи скъпоценен подарък на приятелка

Сара Рик била в 20-ата седмица от бременността си, когато получила лошата новина, че има усложнения, и че нейната дъщеря ще живее само няколко часа след раждането. В същото време, най-добрата й приятелка Лорън Каспър, била почти в края на тежка и мъчителна процедура по осиновяване на дете от Етиопия.

"Аз подготвях стаята за пристигането на дъщеря ми, а Сара приготвяше погребение" - пише Лорън в емоционален текст.

Сърцето на Сара било разбито, но въпреки безкрайната тъга и болка, успяла да направи нещо прекрасно. Тя предложила на Лоран, майчиното си мляко, което дъщеря й така или иначе, никога няма да вкуси, за да даде най-добрият старт на живота на, осиновеното от приятелката й, бебенце.

Двете майки на първата среща с дъщерите си. Ляво: Сара и Иво, Дясно: Лорън и Арсема

За да й благодари за безкористният жест, Лоран написа текст, който ще достигне до всяко сърце.

Все още помня деня, когато моята приятелка Сара плахо ме попита дали бих приела нейното майчино мляко за моята дъщеря. Изразът на лицето, езика на тялото и гласа ми казваха, че това е нещо, което е обмисляла доста дълго време, и че прави голяма и смела стъпка. Спомням си, че усетих тежестта на дълбока тъга и безкрайна благодарност, наведнъж.

Знаете, че Сара нямаше да има възможност да се възползва от нейното майчино мляко, защото момичето, което носеше, не живя дълго време след раждането.

Беше юли, няколко седмици по-рано изпратих документите, за да осиновя дъщеря си Арсема. Докато чакахме дата, за да отидем в Етиопия, аз започнах да подготвям бебешката стая. Онази сутрин, подменях пода в стаята и очаквах SMS от Сара, тайно надявайки се, че ще ми съобщи, че бебето й е момиче. Бях сънувала нашите дъщери, виждах как бяха най-добри приятелки, както по-големите им големи братя. Получих съобщението -... момиче е... но имаше някакви усложнения.

През следващите няколко часа научихме, че момичето, което носеше Сара няма да оцелее извън утробата. Аз подготвят бебешката стая за пристигането на дъщеря ми, а Сара подготвяше погребение. Прекарах много сутрини в плач, заедно с нея.

Арсема беше в къщи през октомври. Няколко седмици по-късно Сара ми каза: "Чудех се дали ще искаш ми майчино мляко. Мислех, че може би ще го искаш, за да храниш с него Арсема. Не знам колко дълго ще мога да се "изцеждам" или колко мляко ще имам, но бих искала да ти го дам, ако го искаш".

И двете плакахме. Това беше подарък, който означаваше много и за на двете. Сара копнееше да направи нещо смислено, и по някакъв начин храненето на дъщеря ми, й помогна да излекува малко парче от разбито й сърце.

Иви Керис се роди през ноември и живя четири часа заобиколена от хората, които най-много обичаха. Целунах я по лицето, абсорбирах цялата й красота, а след това Сара я изпрати с песен в рая.

Една седмица по-късно, Сара дойде в дома ми, носейки хладилник пълен с малки торбички с мляко. Всяка седмица в продължение на няколко месеца тя продължаваше да носи майчино мляко за моята дъщеря. Всеки път, когато пълнех бутилката на Арсема и я хранех, на стола за си мислех Сара и Иви. Молих се за разбитото й сърце, и благодарих на Бога за подаръка, който Сара безкористно ми даде, на мен и на дъщеря ми.

А. Станкова
femina.mk