Прочетете това! Персийски поет: Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти

Джеляледдин Руми, наричан Мевляна е персийски поет, мислител, учител и философ, роден през 1207 г. в земите на днешен Афганистан. Бащата му Баха-е Велад е религиозен водач и учител. Поради заплахата от монголско нашествие семейството му поема на път.

Пътуването преминава през свещените земи на Мека и Средния Изток и достига Коня – днешна Турция, където завършва. Там живее, твори и през 1273 г. умира Руми.

След смъртта на бащата Баха-е Велад, Руми поема поста на духовен учител и религиозен водач.

МИСЛИ НА РУМИ:

Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?

Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

– „Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.“

– „Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.“

– „Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ. „

– “ Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях. „

– “ Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти. „

– Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.

– Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.

– Това, което търсиш, търси теб.

– Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.

– Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.

– Търси лекарството за болестта в привичките на болния.

– Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.

– Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.

– Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.

– Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.

– Какво е любовта? Не ще научиш никога, докато не изгубиш себе си във Възлюбения.

– .. защото любовта не е само между двама влюбени, не е само цел или крайна дестинация. Любовта е самият процес, светоусещането, разцъфтяването:

Любовта не почива на ничия основа, тя е безкраен океан, без начало и край.

Това е любовта: да летиш към тайно небе, да накараш стотици завеси да падат във всеки един момент, първо да се откажеш от живота, накрая да направиш стъпка, без нозете ти да помръдна.

– Един ден ще превземеш сърцето ми напълно и ще го направиш по-пламенно от дракон. Миглите ти ще напишат върху сърцето ми стихотворението, което никога не е излизало от перото на поет.

– Затворих устата си и ти заговорих по стотици безмълвни начина.

Търпението не е в това, да стоиш и да чакаш. То е в предвиждането. То е в това, да гледаш в нощта и да виждаш деня. Влюбените са търпеливи и значт, че е нужно време, за да стане луната пълна.

Ще чакам тук. Мълчанието ти да се пречупи, душата ти да се разтърси, любовта ти да се пробуди.

Задачата ти не е да търсиш любов, а чисто и просто да откриеш бариерите в себе си, които си изградил срещу нея.

– (В момента, когато чух първата си любовна история, започнах да те търся, без да знам колко сляп съм бил.) Влюбените не се срещат някъде накрая. Те са един в друг през цялото време.

Сбогуванията са за тези, които обичат с очите си. Защото за тези, които обичат с душа и сърце, няма раздяла.

Отвъд представите ни за правилни и грешни действия има едно поле. Ще се срещнем там. Когато душата лежи в тази трева, светът е прекалено пълен, за да говорим за него. Представи, език, дори изразът „един другиго“ вече няма смисъл

Мисли за теб и само за теб…

… защото го заслужаваш, защото понякога имаш нужда от малка искра, която да запали огъня в теб, защото… за да промениш нещо в света си, е нужно да започнеш от малка промяна в себе си, в начина си на възприемане, в отношението си; защото… просто така:

Светлината и сянката, и двете са танцът на Любовта.

Роден си с потенциал. Роден си с доброта и вяра. Роден си с идеали и мечти. Роден си с величие. Роден си с криле. Не си роден, за да пълзиш, затова недей. Имаш криле. Научи се да ги използваш и лети.

Защо стоиш в затвор, когато вратата е толкова широко отворена?

Престани да действаш толкова на дребно. Ти си Вселената във възторжено движение.

Не знаеш ли все още? Твоята светлива запалва световете.

Разкъсай маската. Лицето ти е великолепно.

Ти си огледало, отразяващо величествено лице. Тази Вселена не е отвън теб. Погледни в себе си. Всичко, което искаш, ти вече си това.

Душата на душата на Вселената е Любов.

Не си капка в океана. Ти си целият океан в една капка. *magnifizons