Светъл празник е днес! Почитаме паметта на двама светци, славили Христос!

Преподобни Кириак живял през четвъртия и в началото на петия век. Родил се в Коринт. Родителите му се казвали Йоан и Евдоксия. Баща му бил свещеник, а местният епископ Петър – негов сродник. Още от ранни години епископът го поставил за четец в съборната църква.

Като изучавал Свещеното Писание, младият Кириак се чудел на Божия промисъл – как живият Бог прославял всички Свои верни служители и мъдро устроил спасението на човешкия род. Жаден за духовен живот, на 18-годишна възраст Кириак се отправил за Йерусалим. След като се поклонил на Божия гроб и на всички други свети места, той постъпил в манастира на известен в онова време Божи човек на име Евстрогий, който му дал първите наставления в монашеския живот.

След това Кириак отишъл при преподобни Евтимий Велики в палестниската пустиня. В него прозорливият отшелник Евтимий, видял бъдещ духовен великан. Обучил го в монашеските подвизи и го изпратил край реката Йордан при св. Герасим, около когото се били насъбрали много подвижници и по тоя начин се създала обширна обител. В тая обител той престоял девет години.

След смъртта на преподобни Герасим Кириак се върнал отново в светата обител на преподобни Евтимий, гдето прекарал десет години в безмълвие. Подир това сменял местата на подвижничеството си, като бягал от човешка слава. Подвизавал се в манастирите на св. Харитон, като слушал с възхищение разкази за него, за неговото прославено подвижничество и чудотворство.

Св. Кириак бил телесно едър и снажен. Такъв останал до дълбока старост въпреки строгия пост и всенощните бдения. В пустинята се хранел понякога само със сурови треви. Проявявал голяма ревност за православната вяра. Изобличавал еретиците. За себе си казвал, че откакто станал монах, слънцето не го е виждало никога да яде, нито да се гневи някому. Според устава на св. Харитон, монасите яли само веднъж на ден, и то подир залез слънце.

Блиц