Трогателна история на едно забележително семейство с 4 деца аутисти

Сара Зигел на 55 години от Лондон, разказва за живота на нейното забележително семейство.

Било само рутинна проверка за проверяване на слуха. Три годишните близнаци Бенджамин и Томас, тичали наоколо, крещейки и биейки се, докато тяхното братче Хектор си удряло главата в неговата бебешка седалка за кола. Педиатърът погледнал към близнаците.

„Разбира се и двамата са аутисти” казал той безцеремонно. Било първия път, в който някой споменава тази дума.

Сара и нейният съпруг Дьонатан си тръгнали вцепенени и зашеметени.

„Не можех да повярвам, че това се случва на нашето семейство. Била съм медицинска сестра години наред, но никога не съм срещала аутист” казва Сара.

„Те непрекъснато плачеха, но просто си мислех, че това е нормално, а когато започнаха да не говорят всички ми казваха „Те са близнаци, имат свой собствен специален език” споделя Сара.

Те не разбирали нито една дума, непрестанно избухвали, игнорирали меките играчки и били обсебени от неодушевени предмети като например четка за зъби.

В дните преди форумите в интернет било трудно да се намери позитивен съвет. За щастие Сара срещнала друга майка, която и споделила за терапия, която направила пълна промяна с нейния син. След три седмици Сара направила собствена програма за близнаците.

Помощта за близнаците била трудна, емоционално, психически и финансово.

Сара не можела да работи и била уморена непрекъснато – физически и психически, но въпреки това близнаците постепенно се учели да говорят, играят и да ядът нормално количество храна.

Сара забременяла за трети път с нейния четвърти син Маркус. Тя дори не искала да си помисля, че има вероятност детето да е аутист. Но и Маркус бил диагностициран на неговия втори рожден ден и това бил тежък момент за родителите.

В момента момчетата изненадали всички нейни очаквания, Хектор и Маркус сега са доста по напреднали от близнаците въпреки, че всички преминали през терапията.

Хектор сега на 15 години казва неща като „ Не искам да имам аутизъм, мразя хората да ме третират като идиот”. Важно е да обичаш децата си такива каквито са, но още по важно е да се бориш за тях и проблемите им, не защото не ги приемаш, а защото ги обичаш безкрайно.

Сара е приела, че нейните момчета винаги ще са различни, но споделя „ Ние сме изключително близо до това, което сме искали, а то е децата ми да могат да живеят в истинския свят. Тези дни те не просто говорят, а не спират да говорят. Можем да ходим на ресторанти като истинско семейство, да ходим на кино”.

Mirror.co.uk
Вени Иванова