Юлиян Моллов: Лекарят от Лондон, който „спира и пуска живота“ 

20 ноември 2022 07:32   2142 прочита


 

„Кой си ти? “ – пита го болен на операционната маса. „Анестезиологът“, му отвръща лекарят. „А ти какво ще правиш? “ – пита отново болният. „Аз съм лекарят, който ще те пази… Накратко, лекарят, който пуска и спира живота“ – е отговорът. 

Звучи като анекдот, но е чест случай в практиката на д-р Юлиян Моллов. Избрал е една от най-тежките и отговорни специалности – анестезиология и реанимация – там, където трябва да се запази животът на човека при сложни хирургически намеси… 

За д-р Моллов Хипократовата клетва е придобила много по-широко общочовешко значение. Филантропът помага на много объркани българи, получили тежки, невъзможни, нелечими диагнози да се лекуват в Турция, където медицината е на много по-високо ниво. Самият той е истинска панацея за пациентите си – винаги усмихнат, добронамерен, сърдечен, емпатичен. Но преди да поеме по този път, е изправен пред тежък, драматичен избор: музиката или медицината. 

Роден е в Силистра и откакто се помни, сякаш музика тече във вените му. Още първата му класна Руска Касабова вижда в него детето с глас като на славей. Когато в родния му град идва екипът на предаването „Като лъвовете“ начело с Ники Априлов, цяла Силистра разбира какъв голям талант е Юлиян. Поема го за вокални уроци учителката Татяна Иванова и от този момент започват уроци, конкурси и концерти – до XII клас. 

В дома си в Калипетрово, квартал на Силистра, малкият Юлиян сънува световни сцени с музика. „Казах, татко, искам да се развивам като професионален музикант. А баща ми свиреше на саз, но не беше нотист, а самоук музикант с много добър слух. 

Казах му, че искам да уча пеене по ноти и да знам всичко споделя мъжът. 

В VII клас се премества в училище „Никола Вапцаров“ – с акордеон, защото няма свободна паралелка по пиано. „Две години учих акордеон, но това не беше моето, исках пиано – споделя Юлиян. – А когато това стана, се отприщих, никой не можеше да ме спре. Особено когато гласът ми мутира и наблягах повече на пианото. Развих се като много добър пианист, свирех даже „Лунната соната“ на Бетовен – III част, престото – много бравурно, но и много трудно. През лятото свирех по цял ден, по 12 часа, Бетовен и какво ли още не, направо ушите ми пропищяваха“, смее се Юлиян. 

Той взема уроци в София при проф. Констанца Вачкова – за Консерваторията. Приет е, но в същото време печели и пълна стипендия за обучение по медицина в Турция. Взема разумното решение да следва медицина, а музиката да му остане като любимо хоби. 

Първата година в Турция учи езика в университета в Анкара, а през 2004-та започва да следва в „Джеррахпаша“ – факултета по медицина на Истанбулския университет. Носи името на стар хирург и е най-старият, най-големият и най-известният факултет в страната 

обяснява Юлиян. 

„В Турция не можех да изоставя изцяло музиката, много ме теглеше и се записах в един хор. Там едно от момчетата ме свърза с Йълдъз Ибрахимова. Тя беше един от най-уважаваните професори по джаз в Анкара, в един от най-известните университети – „ODTU“. 

Йълдъз е очарована от певческия талант на Юлиян, кани го в дома си, решават да направят дует. Юлиян се свързва с тогавашния кмет на Силистра Иво Андонов. Канят Йълдъз, която също е силистренка, и в годините, когато Юлиян започва следването в „Джеррахпаша“, двамата организират концерт в родния си град. 

„През цялото време музиката и медицината вървяха успоредно – отдъхвах си с музика и продължавах с медицината – споделя лекарят. – Обучението в Истанбул беше много тежко, там медицината е издигната на много висок пиедестал. Учех денонощно – изпити почти всяка седмица и през 2-3 седмици – големи колоквиуми, много сложна система, по американски модел. “ 

„Музиката и до днес си остава внедрена в кръвта ми и да получавам усмивките и аплодисментите на хората е някак си заложено в мен – споделя Юлиян. – Виждайки това на сцената, искам да го виждам и в очите на пациента, който е щастлив след моята намеса 

Наскоро помогнах за бъбречна трансплантация на един пациент, който беше денонощно на диализа, два пъти дневно. Обажда се и казва: „Докторе, благодаря ти! Спаси ми живота! “. Това е неописуемо, няма по-ценни аплодисменти от тези…“ 

Когато завършва следването си в Истанбул, д-р Моллов решава да специализира в София. Избира една от най-трудните специалности – анестезиология и реанимация – истинско предизвикателство. „Понякога губим човека на операционната маса, но борбата пак е много жестока“, споделя той. Минава първо през тежък период на приравняване на дипломата в Медицинския университет в София. Решава да замине на специализация в Германия, но се връща в Родината 6 месеца по-късно, след като разбира, че проблемът с дипломата ще се реши. 

„Преди поредната операция в болница „Токуда“, уморени и приседнали направо на земята, чакаме следващия пациент. “ 

„Тогава като че ли за пръв път осъзнах напълно смисъла на тази специалност –да вдъхвам живот, да давам живот, да пазя пациента 

докато е на операционната маса. Случва се да кажа: „Стоп, спираме операцията, губим пациента“. Или не започваме операцията, ако болният не е добре. Да може той да излезе жив и здрав след операцията – това ме привлече най-силно в тази специалност. Анестезиологията и реанимацията включват знания от всички области и без тях не може нито една друга специалност в медицината. “ 

„Приятели често ме канят да ходим някъде за повече адреналин. Моята съпруга обича такива неща, като скачане с бънджи например. Казвам, не, благодаря, достатъчен ми е адреналинът в работата. Много е хубава хармонията между музиката и медицината. „Анестезирам“ се с музика“, смее се лекарят. 

Нощно дежурство в болница „Св. Анна“ в София, с любимия лекар на екипа д-р Юлиян Моллов. 

Той завършва анестезиология и реанимация в София, кандидатства за работа в Лондон и от 2016 г. работи в Англия. В момента е уважаван и ценен анестезиолог реаниматор в частната болница London Independant Hospital. Преди това е бил в болници в Нотингам, Лийдс. 

В Лондон полага 24-часови дежурства една седмица в месеца. Живее в просторен апартамент, предоставен му от болницата, близо до нея, за да може, когато му позвънят по пейджъра за спешен случай, бързо да се отзове. „Там се чувствам спокойно и уютно. Законите в Англия са изпипани до съвършенство, пазят интересите и на пациентите, и на лекарите“ казва той. 

В останалите 3 седмици от месеца той практикува в София и Плевен. Представител е на веригата престижни истанбулски болници „Medipol“. Работата, която му е най-много на сърце, е да осигурява консултации на българи при тежки случаи, при които медицината в България не може да помогне. Безплатно. Осигурява второ лекарско мнение, запознава се с диагнозата и търси най-добрия вариант за лечение в Турция – трансплантации, онкологични операции, ин витро процедури. 

Помага и при случаи на мозъчни операции, когато трябва да се проникне до място в мозъка, където е много опасно и българските специалисти не са готови да рискуват. 

„Имам много контакти от времето на следването си в Турция и когато някой болен ме запознае с проблемите си, проучвам и разбирам кой точно специалист в Истанбул ще е най-ефективен за него. В Турция са много силни в трансплантациите на бъбреци, черен дроб, панкреас, дори на бял дроб и сърце, имат много модерна лазерна апаратура за безкръвни процедури“, споделя филантропът. 

Търсят го и българи от чужбина, също притеснени и безпомощни, а той успокоява, обяснява, търси варианти за лечение. Поддържа контакт със сънародниците си в сайта си https://lechenie-turcia.com/ където пише: „Не сте сами. До Вас съм по време на целия труден път на лечението Ви“. 

„Моите български колеги със сигурност има на какво да се научат и като отношение към пациента – коментира лекарят. – И в Турция, и в Англия на пациента се гледа като на твоя работодател. Караници, скандали, унижения да го карат да се чувства виновен, че е болен 

това в Турция и Англия е просто недопустимо. Емпатията, милото отношение, добрата дума са в състояние да извършат чудеса, да вдъхнат надежда и вяра у безпомощните, объркани пациенти… С удоволствие помагам безплатно на сънародниците си – да не се чувстват толкова безпомощни пред „невъзможната“ диагноза. “ 

„И днес вкъщи, в новия ми дом в Драгалевци, имам пиано – казва той. – Сложено е на хубаво място в хола и когато свиря, виждам пред себе си гората, планината. Даже в Лондон имам едно сгъваемо пиано и когато свърша с пациентите, си отварям пианцето и започвам да свиря. И така, докато ме повикат по пейджъра за пациент… Така релаксирам. “ 

Когато не е в Лондон, д-р Моллов живее щастливо в Драгалевци с любимата си съпруга Диана и трите си деца – Денис на 9, Белла на 4 години и Алекс – на 9 месеца. Музиката все така силно присъства в живота му – релаксира, като свири на пиано и пее в хора за църковни песнопения „Аве музика“, с който концертира из България и по света. 


Още за: Още от: Живот

Принтирай статия
0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар




Въведете кода от картинката