Д-р Тодор Драганов: Пришихме отрязаната ръка на млад мъж от Айтос

Лекари от бургаската болница “Дева Мария” спасиха прерязана до кост ръка на млад мъж от Айтос. 24-годишният Генчо Генчев е приет по спешност малко след полунощ с голяма порезна рана от вътрешната страна на дясната подмишница. Младият мъж е пострадал при битова злополука.

“Действахме светкавично. Наложи се да му “хвана” кръвоносните съдове още в кабинета, пред Спешно отделение, преди да го качим в операционната зала”, казва ортопедът д-р Евелин Бурмов.

Спешната интервенция спира кървенето, което спасява живота на мъжа. “Стъклото беше срязало изцяло ръката му до кост - артерии, вени, нерви и мускули. Двата основни кръвоносни съда, които хранят ръката, бяха прерязани и тя буквално висеше”, допълва д-р Бурмов.

Заедно с д-р Тодор Драганов от Отделението по съдова хирургия и ангиология извършват сложна операция, продължила близо три часа, и спасяват почти откъснатата ръка. “От лакътя надолу основните артерии, които кръвоснабдяват ръката, са само две и са много тънки - 1-2 мм. Истински късмет е, че успяхме да зашием едната от тях и да възстановим кръвотока”, обясни д-р Драганов, специалист по съдова хирургия, специално за в. “Доктор”.

След това лекарите напасват наново всички срязани мускули, сухожилия и нерви, което да позволи на младежа да движи пръстите на ръката си.

- Освен ръката, д-р Драганов, основно сте спасили и живота на Генчо с направената от вас и колегите ви операция...

- Живота му вече го беше спасил колегата д-р Бурмов, защото още в приемния кабинет на спешното отделение беше спрял кървенето. Когато и аз се включих в операцията, проблемът беше да се спаси и ръката на това младо момче. С това “прихващане” на кръвоносните съдове д-р Бурмов беше овладял ситуацията, от всички останали се искаше да опазим ръката. Такова кървене като неговото е животозастрашаващо, най-важното беше именно спирането му.

Не зная за колко време пациентът е докаран в болницата, но той и близките му бяха изпаднали в шок. Грозна, драматична гледка беше и за нас, докторите, които сме свикнали да гледаме какви ли не неща.

- В операционната екипът ви беше ли готов за това, което предстои, с това предизвикателство?

- О, да, бяхме готови.

- Какво е правил Генчо, как е срязал ръката си?

- От близките знаем, че едно тежко, много голямо стъкло от прозорец е паднало напречно на ръката му. Всичко - нерви, сухожилия, вени, артерии - всички до костта бяха срязани. Първо се захванахме да възстановим кръвоснабдяването, това е основното и най-важното, иначе нямаше как да я спасим. Едната от двете артерии беше се “дръпнала” навътре в тъканите прекалено много, не беше възможно да бъде възстановена. За щастие другата артерия беше в определено по-добро състояние и успяхме да я съединим. След това възстановихме нервите, мускулните групи - над два часа се борихме за ръката му.

- Как е сега пациентът ви?

- Добре е, правим превръзки. Има лека пареза на четвърти, пети пръст, но това с времето ще се оправи. С рехабилитация, раздвижване тези проблеми ще затихнат.

- Такива операции рядко се правят в България. Защо, д-р Драганов, специалисти ли нямаме?

- Малко са местата с готови за такива интервенции екипи. Ортопед, травматолог, съдов хирург - на едно място вече рядко се срещат. Това е основната причина да не се правят такива операции. Където няма възможност, колегите са принудени да легират артериите, за да спасят живота на пострадалите.

- Друг път случвало ли ви се е да имате така пострадали пациенти?

- Преди две години имах случай на прободна рана в ингвиналната гънка, минала в съседство на главната артерия на крайника и разрязала главната вена. Масирана кръвозагуба, докаран от “Спешна помощ”, пак от Айтос беше момчето. Голям късмет имаше, шев на вената направихме. Реално погледнато, от хеморалната вена за 3-4 минути изтича кръвта,но колегите я бяха компресивно добре затиснали и много бързо е транспортиран до нас. Спасихме и още един крайник, срязан заедно с подмишницата.

- Тези пациенти дойдоха ли да ви благодарят?

- Не, такъв случай нямаме. Не ме притеснява това, в крайна сметка ние сме длъжни да направим всичко възможно за здравето им. За мен лично остава удовлетворението, че съм им спасил живота. Всичко друго няма никакво значение.

Люба МОМЧИЛОВА Blitz