Да победиш рака означава да се пребориш със самия себе си и страховете си! Историята на 20-годишната Ванеса

В средата на юли 2019 г. осемдесет млади хора от страните в Европа се събраха в Будапеща. Общото между всички тях е не само младостта, но и фактът, че са преборили рака. Те са не просто млади лидери. Те са сървайвъри. Името също ги обединява и е знак за силата, непримиримостта и победата им.

България също беше представена на форума, организиран от Youth Cancer Europe в унгарската столица. Две прекрасни момичета Ванеса Караиванова и Еда Ахмедова бяха част от това особено обединение. Особено, защото целта на събралите се беше да изработят механизми, които ще направят възможно да бъдат чути гласовете им на Стария континент. А те има какво да кажат. За ужаса и страданието, за преградите и стените, за стигмата – болен от рак, но и за силата на духа, неистовата борба, оцеляването, стремежа не просто да се справиш, а да бъдеш победител.

„Има голяма разлика между нуждите на българските и на сървайвърите от европейските страни. Ние с Еда не успяхме да участваме в част от дискусиите, защото у нас нещата се развиват на съвсем друго ниво. В Европа се говори за проследяване на ефекта от терапията, която цели да върне децата и младежите към обичайния им живот. У нас не е така. Тук не се обръща внимание на късните ефекти, нито на психическото здраве. В България се борим с липсата на лекарства и на качествено лечение“, споделя Ванеса Караиванова.

20-годишната студентка в НАТФИЗ не крие разочарованието си, че докато в странство си поставят високи цели, свързани с това как да повишат качеството на живота на преборилите рака деца и младежи, у нас се търсят лекарства и се събират пари за лечение.

И независимо от трудностите Ванеса е категорична: „Знам, че имаме шанс да направим промени. Промяна е дори, че ние, по-големите, предаваме опита си на по-малките. Постоянно разговаряме и си давам сметка, че те са много по-ориентирани и знаещи, отколкото бяхме ние. Така е, защото не разполагахме с информацията, която сега имат те“.

Като изключим обаче разликата в нуждите, между българските и европейските сървайвъри има много повече допирни точки. По време на срещата всички те работят и по петицията, която ще бъде внесена в Европарламента и е изцяло в подкрепа на сървайвърите.

Ванеса признава, че каузата на Сдружението „Деца с онкохематологични заболявания“ постепенно става и нейна. „В началото помагах на мама и постепенно разбрах, че това е моята кауза. Сигурно, защото се чувствам добре, когато помагам на другите“, споделя студентката в най-новата специалност на театралната ни и филмова Академия –„Театрална продукция“.

„Да пребориш рака означава да се пребориш със себе си, със страховете си. Истинската борба започва след като се излекуваш, защото твърде дълго си бил отделен. В друг свят си пребивавал. И сега трябва да се върнеш. Към старото си Аз. Това е най-трудното“.

Докато я слушам, си мисля дали си даваме сметка през какво минава едно дете или млад човек с диагнозата рак? И колко различен е начинът, по който болестта бива приета от младите и от възрастните. „Децата приемат различно от възрастните болестта. Може би защото не осъзнават какво точно се случва“, споделя още девойката, за която голям проблем е и начинът, по който често ги приемат приятели и съученици. „Защото нямат информация, не знаят, никой не им е обяснил, те се плашат. А и защото по телевизията непрекъснато говорят, че хората умират от рак.“ Да, умират, но толкова много са преборилите го.

За сървайвърката по-страшното е: „Аз и моите приятели, с които се лекувахме заедно, изпитваме страх да признаем, че сме преминали през това. Трудно е, защото темата е табу. Срамуваме се да кажем, че сме били болни от рак. А не бива да е така. Не бива!“

Начинът, по който изрича последните думи, е сигурен знак, че Ванеса Караиванова е от младите лидери, които могат да променят нещата. Не само да направят първите крачки, но и с тях да създадат пътека.

Пътеката на истината, непримиримостта, подкрепата. И най-важното – на примера. Защото Ванеса е пример. Добрият пример, от който се нуждаят всички изплашени, тръпнещи и ужасени от чутата току-що диагноза – рак. Достатъчно е да видят очите й, да чуят топлия й глас, който едновременно успокоява, но и приканва към действия и битка с чудовището, за да разберат, че освен най-близките им, в този миг има още някой, който е заедно с тях и ги подкрепя. И най-важното, самият той не просто е преминал през кръговете на Дантевия ад, които са много пъти по девет, а е оцелял, победил, герой е. Лидер е. Техният, който да следват.

Ванеса Караиванова и Еда Мехмедова, които представляваха на форума в Унгария Сдружението „Деца с онкохематологични заболявания“ са точно лидерите, от които има нужда днес. И затова техните истории трябва да бъдат разказвани. За да бъде сложен край на стигмата и на страха. Но е нужно и да бъдат подкрепени в усилията им по-бързо да се стопи разликата, когато става дума за лечение и за периода след него между българите и останалите европейци. /media.framar.bg