Години наред смяташе, че е луд. На 30 открива болестта си

41- годишният Дерол Мърфи от Сан Диего страда от мизофония- рядко психично разстройство, което предизвиква реакции като ярост и паника, когато страдащият чуе определен звук. Графичният дизайнер винаги е живял с тази болест, но прекарва по- голяма част от живота си, че е луд. Той споделя, че заради болестта често се карал с близки, прекъсвал връзки, нападал колегите си заради звука от тракането на писалката.

Мърфи е диагностициран преди 11 години, след търсене на симптоми в Google.

Мизофонията предизвиква силни реакции като гняв или страх.

„Години наред смятах, че съм луд. Някои съвсем обикновени звуци ме вбесяваха. Хората не ме разбираха, а аз не можех да им обясня. Това съсипа отношенията ми с приятели и най- вече със семейството ми“, обяснява Мърфи.

Заболяването не е проучвано подробно. Известно е, че симптомите се появяват около 12- годишна възраст. Лечение все още няма, но може да помогне така наречения „бял шум“- смес от тонове с различна честота и когнитивно- поведенческа терапия.

Има звуци, които изнервят изключително много , като сред най- често срещаните е дъвченето.

„Не съм ходил на кино от 10 години, защото отварянето на чипс ме побърква“, допълва Мърфи. Той се е научил да контролира болестта си, като поставя слушалки и слуша музика.

Терминът „мизофония“, буквално „омраза към зкук“, е създаден през 2001 г. от аудиолозите Павел и Маргарет Ястребов за заболяване, при което специфични звуци пораждат в човек негативни емоции, мисли и физически реакции.

Мизофонията не е класифицирана като слухово или психиатрично заболяване и се различава от фонофобията (страх от звуци). Няма стандартни диагностични критерии и има малко проучвания колко често се среща или как се третира.

Все още няма стандартни критерии за поставяне на диагноза.Мизофонията се различава както от хиперакузията, която не се отключва от конкретен звук и не включва подобни силни реакции, така и от фонофобията (страх от конкретен звук), но може да се прояви едновременно и с двете.Не е ясно дали хората с мизофония обикновено имат и други симптоми, както и дали има генетичен компонент.

Досега няма доказан метод за лекуване на заболяването и не е публикувано клинично изпитване на случаен принцип.Лекарите обикновено се опитват да помагат на човек да се справя със заболяването като разпознават това, което преживява и работят по стратегии за справяне. Някои малки проучвания са публикувани относно използването на звукова терапия, подобна на преквалибицирането на тинитус, както и относно когнитивно-поведенческа терапия и в частност терапия с подлагане, за да се помогне на човек да не забелязва „тригер звуците“. Нито един от тези подходи не е бил научно изследван за да се определи ефективността му.

Превод: Strum.com

Източници: supermen.tocka.com.mk/ wikipedia.org