Как морбилито уврежда организма и вреди на жертвите си с години

05 април 2019 10:20   6350 прочита


2019 година е, а болестта морбили отново влезе в световните заглавия. В Украйна повече от 15 000 души са заразени с болестта от декември, най-голямата епидемия в страната след изобретяването на ваксините. В Мадагаскар положението е най-зле от десетилетия - повече от 500 000 случая има от октомври, включително 300 смъртни случая.

В България 17 души са с клинична картина на морбили - изглежда малко - и това е поради високите нива на ваксинация, въпреки активността на антиваксърите и у нас.

Сред респираторните патогени във въздуха, морбилито е шампион. Това е най-заразната болест в света: ако вирусът превземе един бял дроб - ще превземе град.

Кашлицата на заразен човек в метрото може да разпространи болестта към 90 до 100незащитени хора. Вирусът остава жив във въздуха, извън тялото на човешкия гостоприемник, до два часа.

Години наред бе загадка как точно вирусът на морбили постига такова ниво на инфекциозност. Но напредъкът в областта на микроскопията и генетиката най-накрая започна да осветлява какво прави вирусът толкова успешен.

"Има две неща", обяснява Роберто Катанео (Roberto Cattaneo), молекулярен биолог от клиниката Майо, който изучава вируса на морбили повече от три десетилетия. Първото е свързано с вида клетки, които първо заразява вирусът - алвеоларните макрофаги. Тези имунни клетки патрулират по нашите дихателни пътища, овлажняват и разрушават парчета прах, полени и други чужди тела, които вдишваме. Те имат и повърхностен рецептор с точната форма на протеина на морбилито. "Очаква се целта им да е да унищожат вирусите, а вместо това действат като совалка, която доставя морбилито направо до най-близките лимфни възли".

Щом пристигнат в лимфните възли, които са като транзитен център на имунната система, вирусите се придвижват към следващата си цел - подгрупа от клетки, отговорни за създаването на антитела, които помнят миналите патогени. Те образуват паметта на имунната ни система, основата на бъдещата съпротива. Морбилито превзема имнунните клетки и ги принуждава да произвеждат неговите собствени, които се възпроизвеждат и разпространяват с главоломна скорост.

Според изчисленията на Катанео, една седмица след вдишването на вируса са заразени повече от 50% от тези клетки.

"Това не е едва доловимо. В този момент се разхождате с по-малко от половин работеща имунна система", подчертава Катанео.

По време на този стадий на заболяването, докато защитните сили на организма са силно изтощени, той става по-уязвим към други бактериални и вирусни инфекции.

Ето защо болестта морбили е най-опасна за индивиди, чиято имунна система е вече в отслабено състояние - онкологично болни на химиотерапия, хора, претърпели трансплантация на органи, възрастни хора и бебета. Техните системи не могат да възстановят нормалното си състояние.

Това обяснява и една от по-дълготрайните, по-загадъчни последствия от заразяването с морбили.

Децата, прекарали морбили, години след като кашлицата се е изчистила и обривът е изчезнал, продължават да страдат по-често от бактериални и вирусни инфекции. Вирусът на практика е изтрил вашия каталог за предишни инфекции, така че единственият нашественик, който тялото ви разпознава, е самото морбили.

Тази амнезия за патогените е лоша, но не тя прави морбилито най-изявения разпространител на заболяване, а това, което следва. Когато клетките със заразена памет се изхвърлят от лимфните възли и влязат в кръвообращението, те биват уловени в последните няколко сантиметра от дихателната система - тъканите, които покриват горната част на трахеята, още позната като гръклян. Тези тъкани имат специален рецептор, който прихваща всички клетки, заразени с морбили. Тогава вирусът започва да се разпространява латерално (странично) през трахеята, прескачайки към съседните тъкани през тесните връзки между клетките, позволявайки му да се разпространи около 10 пъти по-бързо от други видове респираторни патогени. Някои от тези клетки се поддават на вируса на морбили, разпадат се и попадат в дихателните пътища, предизвиквайки кашлица.

"Вирусите на морбили обикновено използват трахеята като батут", обяснява Катанео. "Кашлицата ги изхвърля".

Тъй като трахеята е последната спирка между устата и външния свят, тази стратегия за изход е значително по-ефективна от тази на други респираторни вируси, като грип, които се възпроизвеждат дълбоко в белите дробове. При тези инфекции всички вирусни частици, изхвърлени с кашлица, трябва да се промъкнат през лабиринт от лигавици, покриващи белите дробове, които могат да ги уловят или поне да забавят тяхното бягство. Но при морбили, по-голямата част от засегнатите клетки, заедно с техните вирусни нашественици, попадат лесно във външния свят, произвеждайки инфекциозен облак, който може да остане жив до два часа.

Ех, само ако имаше някакъв начин безопасно да изживеем живота си, без да се страхуваме да си навлечем тези хипер-вирулентни неприятности ... Момент... Имало ваксина, която е доказано безопасна и ефективна от здравните власти и се препоръчва за всички лица над определена възраст (без хората с компрометирана имунна система).

Но когато заплахата от морбили нараства с по-голяма сила днес, отколкото в продължение на десетилетия, най-малкото нека някои родителите схванат намека и да престанат да се колебаят дали да ваксинират децата си.

Въпреки че в България случаите на морбили са малко в сравнение с други държави, опитът показва, че не сме застраховани и в близкото минало е имало мащабни епидемии. ("Колко опасна може да стане епидемия от морбили за България")

А надежда има и дано не научим урока си по трудния начин. Някъде вече се случва - след десетки регистрирани случаи на болестта във вашингтонския окръг Кларк търсенето на два вида ваксини срещу морбили е нараснало повече от 5 пъти, най-вече от родители антиваксъри. /nauka.offnews.bg


Още за: морбили   болест   ваксини   Още от: Здраве

Принтирай статия
0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар




Въведете кода от картинката