Кога да спрем пиенето, преди да стигнем до алкохолно отравяне?

Немалък е броят на токсичните агенти, които могат да преминават хематоенцефалната (кръвно-мозъчната) бариера и да засегнат в различна степен мозъчната дейност. Първенец в класацията е алкохолът, наред с въглеродния оксид, оловото, както и отпадни метаболити, които се образуват в организма.

Алкохолът въздейства по различен начин на всеки. За развитието на алкохолна интоксикация значение имат не само количеството на приетия алкохол, но също така теглото, възраст, умора, прием на храна, някои медикаменти - сънотворни, успокоителни, краткото време с прием на голямо количество алкохол и не на последно място активността на ензима алкохол дехидрогеназа.

До 20% от приетия алкохол се резорбира в стомаха, а останалите 80% в тънкото черво. Малка част от алкохолът се отделя чрез белите дробове и кожата, едва 10% се отделят непроменени през бъбреците. Основният процес на метаболизирането му е в черния дроб.

Острото отравяне с алкохол води до изразени по обем промени, но обикновено обратимо засягане на мозъка. Налице са оток, изразен в различна степен и микрокръвоизливи.

Симптомите включват нарушения в координацията, неясен говор, повече време за реакция, сънливост, замъглено зрение, виене на свят, както и промяна в настроението – от превъзбуденост до потиснатост или агресия. Промени може да има в дишането – забавени или неравномерни дихателни екскурзии, гадене и/или повръщане. Възможно е изпотяване, обикновено със студена и лепкава пот, както и побледняване.

Последствия на алкохолната интоксикация при дълготрайно протичане и неприлагане на необходимото лечение най-често завършва със засягане на когнитивните функции в различна степен, също така е възможно отключване на епилепсия и други.

Не само острата интоксикация с алкохол води до засягане на мозъка. При хроничното алкохолно интоксикиране в различна степен се проявяват промяна в личността, намален умствен капацитет (също така проблеми с паметта и концентрацията), както и повишаване склонността към гърчова симптоматика.

Колебанията в кръвното налягане се изразяват както в покачване, така и в спадане до много ниски стойности, но най-често е налице хипотония до развитие на колапс, който се предшества от замайване и нарушение в зрението. Налице може да бъде още сърцебиене, чувство на задух.

В рамките на 1 до 1,5 промила са налице затруднения във вземането на решения, емоционална нестабилност, намалена двигателна способност на фината моторика – писане, свирене на пиано. До 2,5 промила освен промени в походката е налице още и засягане на зрението (замъглено виждане), неясен говор. При 3 промила е налице сомнолентност – унесеност – реакции може да има при по-силен дразнител, например ощипване, шамар. При 4 промила има неспособност за задържане на тазовите резервоари – невъзможност за контрол на пикочен мехур и право черво.

При 5 промила или повече съществува реална опасност от фатален изход, поради спиране на дишането, аспирация на повърнати материи и задушаване, както и колапс, поради рязко спадане на кръвното налягане.

Какво представлява алкохолната непоносимост?

Има два вида алкохолна непоносимост. Първата е вродена и се дължи на генетична определеност – организмът не е в състояние да обработва етанола и неговите метаболити. Другият вид е придобитата, която е следствие на употреба на някои медикаменти или други заболявания, след преустановяването на които непоносимостта към алкохол изчезва. За разлика от това вродената непоносимост не може да бъде повлияна.

Проявата на симптоми като гадене, повръщане, главоболие, диария дори и след малко количество алкохол насочва мисленето към алкохолна непоносимост. Зачервяване на лицето, внезапното запушване на носа са симптоми, които се дължат на отделянето на голямо количество хистамин под действието на алкохола. /puls.bg