Нова научни открития: Кое провокира паническите атаки и хроничното безпокойство

Сърцето ми започва да препуска, не мога да дишам, започвам да се потя, и съм ужасена от страх – сякаш умирам.” – думи на човек преживял множество панически атаки, с диагноза – паническо разстройство.

Въпреки че първопричината за паническите пристъпи остава скрита, учените все по-често говорят за генетична предразположеност. Ново проучване проведено от Джон Уимие /John Wemmie/ в Университета на щата Айова, разкрива една нова страна за причините за паническите пристъпи, по-конкретно – нарушения на pH във важни структури на мозъка.

Известно е, че амигдалата, бадемовидното тяло в мозъка, е отговорна за управлението на страха, било то инстинктивен или придобит. Сега проучването наУимие показва, че първични метаболитни фактори в мозъчните тъкани, като баланса на pH, играят ключова роля в самата функция на амигдалата.

Балансът на pH в тялото се регулира много стриктно, това важи особено за тъканите на мозъка. Значително покачване или снижаване нивото на pH в този деликатен орган може сериозно да навреди на функциите му. Понякога pH може да се измини в точката на комуникация между индивидуалните неврони. Някои синапси притежават специални протеини способни да “усещат” присъствието на киселини. Тези протеини, така наречените ASIC /от acid-sensing ion channels/, когато засекат завишени нива на киселинност стимулират допълнително невроните.

В експериментите проведени с генетично модифицирани лабораторни мишки, при които ASIC протеините са изключени, се наблюдава голяма редукция в реакцията към инстинктивен или придобит страх. Когато изследователите активират отново гените отговорни за ASIC протеините в амигдалата, те наблюдават нормализиране на поведението. Учените предполагат, че това се дължи на способността на синапсите да усещат промени в pH, и че тази им способност е важна за нормалната реакция на страх.

В публикациите от изследването се засяга и един друг интересен аспект на паническото разстройство: влиянието на въглеродния диоксид, който действа като киселина в тялото и мозъка. Различни експерименти по темата показват, че при вдишване на въздух със завишени нива на въглероден диоксид, се задейства силна реакция на страх в здрави лабораторни мишки. Едва сега става ясно, че за да протече тази реакция е необходимо участието на киселинно-чувствителните протеини ASIC в амигдалата.

Така резултатите поддържат по-ранните предположения, че пациенти с паническо разстройство са свръхчувствителни към завишени нива на въглероден диоксид. Редица лабораторни експерименти целящи да повишат киселинността на мозъка стигат до същите заключения. При повечето пациенти с паническо разстройство настъпва паническа атака когато биват накарани да вдишат въздух с висока концентрация на въглероден диоксид.

Може би най-интересното е, че близките на хора с паническо разстройство също получават панически пристъпи при вдишване на въздух със завишени нива на въглероден диоксид, дори никога преди това да не са имали пристъп или каквито и да е симптоми. Свръхчувствителността към киселини в мозъка изглежда се унаследява. Проучването с мишките с липсващи ASIC протеини подкрепя това становище.

От изследването още става ясно, че в мозъците на хора с паническо разстройство се отделя по-голямо количество млечна киселини, в сравнение с хора никога не преживявали панически пристъпи. Учените отдавна спекулират, че причините за паническото разстройство се крият като метаболитни нарушения в клетките и нивото на pH изглежда да има пряка връзка.

Един от отпадъчните продукти при усвояването на глюкоза е млечната киселина – лактат. Млечната киселина е естествен продукт, непрекъснато произвеждан и абсорбиран при нормалните функции на мозъка, но натрупването и задържането на лактат, изменя нивата на pH в мозъка. Друго скорошно проучване показа, че при хора с паническо разстройство, в техните мозъци периодично се натрупва излишък от млечна киселина, в следствие от нормална умствена дейност. Резултатите от двете изследвания хвърлят малко повече светлина за причините за спонтанните панически атаки – натрупване на млечна киселина в тази част от мозъка отговорна за поведението на страх.

Добрата новина е, че съществуват естествени начини за засилване способността на мозъчните тъкани да извличат излишната млечна киселина от мозъка – аеробнитеупражнения, като каране на колело например. Нараства броят на доказателствата, чефизическата активност оказва силен положителен ефект върху паническото разстройство и тревожните състояния. Ако това бъде клинично доказано в следващите експерименти, учените ще могат да създадат специални аеробни упражнения за максимално извличане на млечната киселина.

А може би ежедневието се е отдалечило много от естествените нужди на тялото, забравели сме движението, разходките сред природата. Днес стоенето в седнало положение по 10 и повече часа на денонощие, взирайки се в екран със статични образи е нещо съвсем нормално. Дали не е дошло времето да променим начина си на живот?

Това само някои от първите по-задълбочени проучвания за паническите атаки и хроничното безпокойство. От всичко това става ясно, че нивата на pH са силно обвързани с управлението на страха в мозъка. Може би тези изводи ще дадат успокоение на много хора с паническо разстройство – състоянието си има физична страна, която може да бъде преодоляна.

източник Kanterepia