Предупреждение от Европа: Три екологични фактора, които тихомълком увреждат психичното здраве на един милион души 

 
 
Замърсяването на въздуха, шумът в околната среда и излагането на токсични химикали са все по-често свързани с по-висок риск от проблеми с психичното здраве, предупреждава Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). 

Замърсяването на въздуха, шумът от трафика и излагането на токсични химикали могат да увеличат риска от депресия и тревожност, предупреди Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Както съобщава Euronews, нови анализи показват, че факторите на околната среда са все по-свързани с появата и влошаването на проблеми с психичното здраве. 

Агенцията призовава за „спешни и драстични мерки“ за намаляване на замърсяването, подчертавайки, че дори скромни подобрения в качеството на околната среда могат значително да повлияят на психичното здраве на населението. 

Психичното здраве е резултат от сложна комбинация от генетични фактори, социални и икономически условия, начин на живот и психологически обстоятелства. Изследванията обаче все повече показват, че факторите на околната среда, като замърсяването, също могат да бъдат значителен рисков фактор, особено при дългосрочно излагане. 

Замърсяването на въздуха и рискът от депресия 
Научните анализи показват, че излагането на замърсен въздух по време на бременност, както и в детството и ранната юношеска възраст, може да е свързано с промени в структурата и функцията на мозъка. 

Според Европейската агенция за околна среда, многобройни научни изследвания показват ясна връзка между дългосрочното излагане на лошо качество на въздуха и появата на депресия. Връзката е особено силна при фините прахови частици (PM2. 5) и азотния диоксид (NO2). 

По-нови изследвания показват също, че периодите на високо замърсяване са свързани с по-висока честота на депресия, а краткосрочните пикове на замърсяване на въздуха могат да доведат до влошаване на симптомите при хора с шизофрения. 

Шумът от трафика като стрес фактор 
В допълнение към въздуха, шумът в околната среда също е важен фактор. Повечето изследвания са фокусирани върху шума от транспорта, като например автомобилния трафик, железопътния транспорт и самолетите. 

Дългосрочното излагане на такъв шум може да активира стресовата реакция на организма, което води до възпалителни процеси и оксидативен стрес, които могат да повлияят негативно на психичното здраве. 

Изследванията показват, че за всяко увеличение на нивата на шум с 10 децибела има малко, но измеримо увеличение на риска от депресия и тревожност. Шумът от самолетите, според агенцията, има най-силна връзка с депресивните разстройства. 

Едно проучване установи, че рискът от депресия може да се увеличи с около 12 процента с всеки 10 децибела увеличение на шума от самолетите. 

Освен това, чувството на тревожност, причинено от шум, може да бъде важен фактор, водещ до появата на депресия и тревожност. 

Хората, които съобщават за силно дразнене от шум, изпитват тези състояния почти два пъти по-често. 

Химикалите и въздействието им върху психичното здраве 
Излагането на определени химикали може да има последствия и за психичното здраве. Европейската агенция по околна среда е анализирала научни изследвания, свързани с вещества като олово, пестициди, пасивно пушене и химикали, които нарушават хормоналната система. 

Най-силни доказателства съществуват за тежките метали, особено оловото, и пасивното пушене. Те са свързани с повишен риск от депресия и шизофрения, особено когато експозицията им се случи по време на бременност или ранно детство. 

Изследванията показват, че пестицидите са свързани с по-висок риск от депресия, тревожност и шизофрения. 

Ендокринните разрушители, като бисфенол А и съединенията с перфторирани алкалоиди (PFAS), могат да повлияят на хормоналния баланс. Според научни анализи, излагането на бисфенол А по време на бременност може да е свързано с депресия и тревожност при децата. 

Психично здраве в Европа: Тревожни данни 
Психичните разстройства представляват значителна здравна тежест в Европа. Според Световната здравна организация един на всеки шест души в Европа живее с някакъв вид психично разстройство, а около една трета от засегнатите не получават адекватно лечение. 

В Европейския съюз през 2023 г. са загубени над 11 милиона години живот, коригирани с увреждания, поради психични разстройства и се очаква тези числа да продължат да нарастват през следващите години, особено сред младите хора и уязвимите групи.