Сериозен проблем! Резистентността към антибиотици скача в световен мащаб

Всяка шеста бактериална инфекция не може да бъде излекувана

Сериозен процент антибиотици са загубили ефективността си срещу често срещани бактериални инфекции за последните седем години. Така се стига до ситуация, в която една от всеки шест бактериални инфекции вече не се повлиява от стандартните лечения.

Това явление е известно като антибиотична резистентност (АМР) и възниква, когато бактерии и други патогени, които причиняват инфекции на кръвния поток, червата, пикочните пътища и полово предаваните инфекции (ППИ), еволюират до точката, в която вече не могат да бъдат контролирани със стандартни антибиотици.

Тревожните данни са изнесени в нов доклад на Световната здравна организация. Хората ускоряват този процес, или като преждевременно спират лечението с антибиотици, или когато лекарите погрешно предписват такива терапии за лечение на състояния, при които лекарства не помагат. Констатациите на СЗО се отнасят до повече от 23 000 000 случая в 104 държави през 2023 г. и показват, че резистентността се е увеличила в около 40% от анализираните комбинации патоген-антибиотик от 2018 г. насам.

Според проучването, проблемът е особено сериозен в страните с ниски и средни доходи където наблюдението на антимикробната резистентност, микробиологичният диагностичен капацитет и достъпът до ефективни алтернативни лечения са силно ограничени, заради слабите здравни системи. Експертите определят антимикробната резистентност като една от най-сериозните заплахи за глобалното здраве, тъй като подкопава ефективността на лечението и прави обичайните инфекции все по-трудни за овладяване.

СЗО изчислява, че една от всеки три бактериални инфекции в Югоизточна Азия и Източното Средиземноморие е резистентна към антибиотици, в сравнение с данните в Африка – там такава е само една от всеки пет. Въпреки различията, нито един регион в света не е имунизиран срещу рисковете.

Според проучване, публикувано миналата година, в страните с високи доходи се очаква броят смъртни случаи от антибиотична резистентност да нарасне с една трета от 125 000 на 192 000 до 2050 г. „Антимикробната резистентност изпреварва напредъка в съвременната медицина, заплашвайки здравето на семействата по целия свят“, категоричен е ръководителят на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус.

Болнично придобитите инфекции са водещи, а докладът показва, че резистентността към ключови антибиотици се увеличава най-бързо при грам-отрицателните бактерии, които са отговорни за много от най-сериозните вътреболнични инфекции. 

Когато е засегнат кръвният поток, опасността от развитие на сепсис, органна недостатъчност и смърт е огромна. Някои видове, като Klebsiella pneumoniae и E. coli, имат нива на резистентност над 70 процента в някои части от Африка, което оставя малко възможности за лечение. Бактериите Salmonella и Acinetobacter също са все по-устойчиви на антибиотици. Дори последното останало лечение за гонорея – цефтриаксон – показва ранни признаци на резистентност в части от Източното Средиземноморие, заплашвайки едно от най-разпространените полово предавани заболявания в света да стане нелечимо със съществуващите лекарства.

Докладът призовава страните да намалят зависимостта си от мощни антибиотици, които са в списъка за наблюдение на Световната здравна организация и да гарантират, че 70% от употребата на антибиотици в световен мащаб ще се дължи на лекарства от първа линия с „достъп“ до 2030 г. Организацията очаква да се предоставят пълни и надеждни данни за антимикробната резистентност в страните и да въведат координирани програми за нейното ограничаване. 

Тази цел бе поставена миналата година и от ООН. „Нашето бъдеще зависи и от укрепването на системите за предотвратяване, диагностициране и лечение на инфекции и от иновациите с антибиотици от следващо поколение. Тук имат сериозни позиции и бързите молекулярни тестове на място“, заявява ръководителят на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус.

Zdrave.to