Тежко болни остават без медикаменти

15 ноември 2016 08:35   6444 прочита


Според председателя на Пациентски организации “Заедно с теб” Пенка Георгиева причината е в законово разрешения паралелен износ

Пенка Георгиева е председател на Пациентски организации “Заедно с теб”. От скоро тя е в Обществения съвет на Фонда за лечение на деца в чужбина, тъй като някои от членовете му напуснаха в знак на несъгласие с политиката на директора на институцията. По тази и още болезнени за българските пациенти теми разговаряме с г-жа Георгиева.

- Г-жо Георгиева, какви са най-болезнените проблеми на различните групи пациенти към днешна дата, най-общо казано?

- Това, което най-много ни тревожи в момента, е паралелният износ. Сега например липсват инсулини, медикаменти за астма, лекарства за онкологични и психични заболявания. Искам да кажа, че в момента на обществено обсъждане е поставен законопроект на МЗ към Закона за здравното осигуряване, качен е на сайта им. Този законопроект разглежда и казуса с паралелния износ. Ние категорично подкрепяме въпросния законопроект, защото по принцип и законово паралелният износ е разрешен.

Европейската директива за свободно движение на стоки и услуги дава възможност от България да бъдат изнасяни и медикаменти. По този начин болни от редица тежки заболявания остават без медикаменти. Затова министърът на здравеопазването предлага в този законопроект редица мерки, които ние подкрепяме.

- Паралелният износ ли е основната причина за тези периодични липси на жизненоважни лекарства?

- Липсата на медикаменти се дължи основно на два проблема и първият е паралелният износ, който е много активен в момента. По мои наблюдения той се активира през около половин година по някакви причини. Затова, както вече споменах, приветстваме законопроекта и се надяваме той да бъде одобрен и приет. От мои разговори с представители на Асоциацията на паралелния износ става ясно, че те ще обжалват в Европейския съд такава промяна. Разбира се, не им прави чест като търговци на едро, че лишават българския пазар от животоспасяващи медикаменти заради бизнес интересите си.

- Ако се одобри този законопроект, това ще намали ли износа на такива лекарства?

- Разбира се, ще има списък с рискови за българския пациент медикаменти. Когато търговецът желае да осъществи паралелен износ, ще подава уведомления до Изпълнителната агенция по лекарствата, а директорът на въпросната институция ще бъде задължен в срок от 5 дни да отговори. Ако издаде заповед за забрана на износ, тогава търговецът на едро трябва веднага да предостави въпросните количества от еди кой си медикамент на българския пазар.

- А как се спасяват в тази ситуация болните хора?

- Обаждат се един на друг, те се познават от групите и си разменят лекарства. Който има малко повече запаси, дава на други и така, помагат си. Освен това сигнализират пациентските организации, които също се опитват да помогнат. Вероятно си спомняте случая с инсулини отпреди няколко месеца, тогава също коментирахме. Когато уведомихме министър Москов, се направи проверка и се оказа, че инсулините стоят в складовете на едро, подготвени за паралелен износ. Пак казвам, законно е, но...

- Казахте, че два проблема са причина за периодичната липса на медикаменти. Кой е вторият?

- Първо да кажа, че и този проблем е засегнат в документите, за които говорим. Много актуален въпрос. Става дума за създаването на държавна фирма-юридическо лице към МЗ или към НЗОК с идеята тя да внася такива медикаменти, които нямат аналог на българския пазар. Това е много важно също, защото повече от година например липсва един медикамент за епилепсия и психични разстройства. Пациентите се събират на групи и ходят да го купуват от Сърбия. Той беше изтеглен от фирмата за това, че е финансово неизгоден.

В това по принцип няма нищо лошо. Но когато болни хора се нуждаят от някакви медикаменти, държавата е тази, която е длъжна да ги осигури. А това може да стане чрез същите тези държавни фирми-юридически лица, за които споменах. Те ще могат да внасят медикаменти, които са без аналог.

Още един пример: има медикамент за определен стадий на онкологично заболяване, който също няма аналог, коментирала съм го с онколози. Тази есен също излязоха от употреба, по-скоро изчезнаха от пазара и други медикаменти за психични разстройства. А не бива да се пренебрегва фактът, че психично болните пациенти са много чувствителна група и когато са стабилизирани с даден медикамент, в никакъв случай не трябва да бъде заменян с друг, ако лечението е успешно. Защото всяко спиране или замяна, когато липсва аналог за определен медикамент, може да застраши здравето и дори живота им.

- Г-жо Георгиева, изразявате положителна позиция и по отношение работата на Фонда на лечение за деца - защо?

- Категорично, аз съм от новите членове, скоро проведохме заседание на Обществения съвет. Държа да подчертая, администрацията на

Фонда за лечение на деца работи добре

Бяха подготвени документациите, и то с най-големи подробности за всички около 100-ина деца. Досиетата бяха на разположение на Фонда и при задаване на въпроси към администрацията, веднага бяха изваждани и показвани допълнителни документи за уточнение. Работи се експедитивно.

Искам да кажа, че има проблеми, които въобще не зависят от администрацията на Фонда и от Обществения съвет. Ще ви посоча един такъв проблем, който трябва да се разреши. В правилника на Фонда има един чл. 3, алинея 6, който дава изключения. Т.е. за да се “гласува” едно дете, трябва да има решение от двама външни експерти, които са по определен от министъра списък във всички области на детското здравеопазване. Или от консултативно звено към лечебно заведение, т.е. т.нар. ЛКК.

Това обаче поставя децата в неравностойно положение. Имам предвид следното: когато становището е на двама външни експерти - те могат да бъдат национални консултанти по съответното заболяване или председатели на научни съвети, тогава нивото и качеството на това становище е достатъчно високо. Но когато става дума за експертно становище от консултативно звено към лечебно заведение, тук вече възникват съмнения и притеснения.

Защото това ЛКК може да бъде комисия към общинска или областна болница, която няма нужните познания за заболявания на деца с редки болести. Защото тук наистина се касае за специфика. И затова нашето предложение е това ЛКК да отпадне. Нека за всички деца да се изискват две становища от външни експерти или национални консултанти. Освен това възниква леко притеснение дали тази ЛКК би била пристрастна ако, да кажем, детето е пациент на съответната болница. Или да бъде отрицателно становището, ако детето е пациент на конкурентно лечебно заведение. Разбирате ли, този текст ни притеснява и се надяваме да отпадне на следващото заседание.

Другият проблем на Фонда, който всъщност пак не е проблем на администрацията, касае децата с церебрална парализа. Създаде се доста голямо напрежение, породено от наличието на две школи за подобряване състоянието на тези деца. Едната е класическата школа, по която се занимават в ортопедичната болница в Горна баня.

Другата - става дума за руския метод “Улзибат“, който тук в България се препоръчва и консултира от д-р Кацаров от “Пирогов“. Доскоро Фондът е плащал на деца да посещават лечебен център в Сърбия, в който се извършва тази процедура. Според думите на родителите тя е по-щадяща най-малкото. Може би и по-ефективна, при всички случаи има видими резултати. Но, за съжаление, при тези деца резултатите са временни, защото те израстват и сковаността пак се връща.

- А какъв е проблемът с тези две школи?

- Проблемът е в това, че лекарите, които практикуват и прилагат класическия метод, който е по-тежък хирургически, оспорват ефективността на новото лечение. Скандалите са между двете течения, но напрежението се прехвърли и при нас, в Обществения съвет, където разговорите бяха “за” и “против” единия или другия метод. Както и да е, това трябва да бъде решено, защото не може децата да са заложници на медицински спорове. Пък и не смятам, че трябва да се създава напрежение и в работата на Фонда.

Когато се появи медицински спор като този, според мен специалистите-лекари и от двете школи трябва да изчистят нещата помежду си, за да не се пренася това напрежение върху родителите на децата и върху Фонда. Освен това има и нездрави интереси към Фонда, които не са свързани с този конкретен случай, но се използва всяко подобно напрежение, за да се руши доверието към него. Пак ще подчертая: администрацията към Фонда за лечение на деца работи много добре, споровете са медицински.

blitz.bg

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар




Въведете кода от картинката