Всичко за ринопластиката

11 март 2016 09:09   6309 прочита


Ринопластиката е една от най-честите и най-деликатни операции в областта на пластичната хирургия, която трябва да задоволи естетическите критерии, без да нарушава функционалността на носа.

Резултатите от ринопластиката зависят от компетентността на хирурга, от приложената оперативна техника, от степента на промяната и от способността на кожата на пациента да се адаптира към новата форма.

На каква възраст се прави ринопластика?

Ринопластиката се практикува от 16 години нагоре - това е възрастта, на която приключва развитието на носа. Въпреки това е по-добре да се изчака пациентът да е на 18-20 години поради индивидуалните различия в продължителността на пубертета.

От друга страна, ринопластиката (при нужда, разбира се) е уместна в рамките на един подмладяващ лифтинг до възраст 65-70 години.

Различни зони за третиране

Ръбът на носа - може да става дума за гърбица, която трябва да се намали, за прекалено широка кост, която трябва да се стесни или, ако е прекалено плоска, да се постави имплант, който да оформи тънък, фин профил.

Върхът на носа ако „пада“ надолу, той може да бъде повдигнат, ако е прекалено дълъг - да се намали. По-сериозната хирургическа намеса включва отрязване на част от върха, премоделиране и наново поставяне. Поправянето на един прекалено широк или квадратен връх може да се направи, без да се пипа останалата част на носа.

Ноздрите когато са прекалено широки, плътни и груби, ноздрите могат да бъдат променени с лека интервенция във вдлъбнатото място, където завършват ноздрите и започват бузите.

Носните прегради - неправилното им разположение може да доведе до затруднено дишане. Корекцията променя целия вид на носа и задачата на хирурга е той да бъде хармоничен към лицето. Предварително е необходима консултация със специалист по „Уши, нос, гърло“ заради евентуални проблеми като запушен нос, алергични ринити или синузит.

Различни оперативни техники

Вътрешна - при нея хирургът осъществява разреза от вътрешната страна на носа. Прилага се за изправяне на гърбица, за промяна на някоя носна преграда или за лека намеса на върха на носа.

Външна - тя е най-практикуваната, особено в САЩ. Прилага се главно за корекция на върха на носа, а хирургът трябва да извърши много фина „ювелирна“ работа, за да не останат забележими следи.

В предварителните разговори лекарят трябва да обясни предимствата и недостатъците на всеки от двата метода и да предприеме един от тях със съгласието на пациента.

Упойката

Най-често ринопластиката се извършва под пълна упойка, но има лекари, които предпочитат комбинацията между местна упойка и прием на невролептици (лекарства, които водят до дълбоко психическо спокойствие).

Интервенцията трае от един до два часа в зависимост от сложността на промяната. При леки корекции на върха на носа местната упойка може да бъде достатъчна.

След операцията

Хоспитализацията трае един или два дни. При излизане от упойката пациентът има тампони в ноздрите, които се премахват на 48-ия час след интервенцията. На тяхно място се поставят малки силиконови плаки, ако е оперирана някоя носна преграда. Всичко за ринопластикатаТе се свалят на осмия ден заедно с гипсовата превръзка на носа.

При корекция на ръба на носа пациентът има подкожни кръвоизливи около очите, които се задържат за около десетина дни.

Остават ли следи след ринопластика?

При вътрешна ринопластика всички белези остават скрити, конците се резорбират. След корекция на прекалено големи ноздри може да останат леки, почти незабележими белези във вдлъбнатините около ноздрите.

При външната ринопластика се прави малък разрез (около 3 мм) в основата на носа, между двете ноздри. Белегът изчезва до една година след интервенцията.

Крайният резултат става ясен след 12-24 месеца, защото различните структури на носа се адаптират през този период. Въпреки това пациентът има реална представа за резултата още на шестия месец.

Върхът на носа е зона, която се възстановява бавно,особено при външна ринопластика, докато ръбът на носа се стабилизира до 2-3 месеца.

След премахването на превръзката пациентът трябва да е много предпазлив и да избягва всички възможни рискове от удар или по-груб контакт.

rozali

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар




Въведете кода от картинката