Змийско мляко-лечебното растение с много приложения

Майско змийско мляко или само змийско мляко (лат. Chelidonium majus) е растение, което цъфти на пролет. Може да бъде намерено почти навсякъде – по полета, покрай огради, около реки и т.н.

Още от древността билката е използвана като естествен „очистител“ на тялото. Както повечето растения и змийското мляко не е съвсем безопасно при неправилно приложение.

В Древна Гърция са наричали растението „дар от небето“. Смятало се е, че змийското мляко е изпратено на хората от боговете, за да лекува различни заболявания.

В днешната медицина билката се използва като слабително и покочогонно средство, като инсектицид, който защитава градинските растения от вредители.

Ин витро и ин виво изследвания предоставят доказателства, че змийското мляко може да стимулира и отпусне жлъчката и жлъчните пътища. Смята се, че проблемите с малките жлъчни пътища са причина за лошо храносмилане. Въз основа на това растението още в далечната 1985 г. е било одобрено от Германска комисия за лечение на диспепсия и затруднено храносмилане.

Яркооранжевият сок на змийското мляко показвал на билкарите, че има лечебни свойства при жълтеница и други чернодробни заболявания. Сокът се използва за лечение на брадавици, мехури, трудно зарастващи рани, мазоли и други кожни раздразнения.

Змийското мляко има пикочо- и жлъчкогонно, болкоуспокояващо и противовъзпалително действие, които се дължат на алкалоидите в растението. Много често се използва при хепатит, холецистит, панкреатит, язва и полипози на стомаха, язвен колит.

Противопоказания. Растението не е съвсем безобидно и използването му трябва да е много внимателно. Дори в някои страни има ограничения в използването му, тъй като може да предизвика силно дразнене на лигавиците. Използването на майското змийско мляко по време на бременност и кърмене, както и при малки деца е строго забранено!

Химичен състав. Активните съставки се съдържат в оранжевия млечен сок. Той съдържа алкалоиди в количество 2-4%. От растението са изолирани около 20 алкалоида, които са свързани под формата на соли с хелидонова и меконова киселина. Алкалоиди, които се сдържат в растението са: хелидонин, хелеритрин, сангвинарин, берберин криптопин и др./ puls.bg/