Идват чудни празници, а традицията повелява

13 януари 2021 23:36   3816 прочита


 С Антоновден, честван тази неделя (17 януари), и с Атанасовден, който е на следващия 18 януари, са свързани много традиции и обичаи. Според някои вярвания Свети Антоний държи юздите на тежките пандемични болести като чумата, а Свети Атанасий пък властва над зимните студовете и леда. Богат-беден

Прелюбопитен факт е, че в българския фолклор двамата светци са възприемани като братя - единият много беден, а другият - богат. Хората обаче почитали само богатия. Но когато веднъж той отишъл на кръчма, облечен с окъсана дреха, никой не му обърнал внимание. Тогава богатият брат разбрал, че хората го почитат само заради имането и дрехите му и ги полял с вино. Оттогава има обичай хората да се черпят с вино и за да не се карат братята, някъде празнували само единия празник - Атанасовден.

Според други вярвания като братя те символизират инструменти, състоящи се от две части като клещи и ножици. Затова са покровители на точилари, ковачи и други занаятчии, работещи с метал. Затова и двата празника са съответно един след друг - на 17 и на 18 януари. Според народните вярвания Антоновден е един от лошите празници и отбелязването му е е задължително, тъй като така ще се предпазим от болести.

За да са здрави, трябва да празнуват задължително и хората с имена на светията или негови производни като Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Андон, Доника, Дончо, Донка, Тончо, Тоника и т. н. На трапезата обаче не бива да се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите. Забрани На този ден жените не трябва да плетат или шият, тъй като ако се убодат, раната няма да зарасне бързо.

Не бива да варят боб, леща, царевица или други варива, за да не разсърдят чумата, синята пъпка и шарката. Приготвят единствено содени питки, намазани с мед, които раздават на близките си за здраве. Задължително трябва да се надупчат с вилица, за да не се “надупчат” децата с шарка. Една от питките трябва да се остави на тавана, тя е наречена за “белята, лелята” - така в някои райони наричат чумата. В различните краища на страната Антоновден е познат също като Лелинден или Чумин ден.

Двамата светци са наричани бащи на чумата, тъй като се смята, че именно на техния празник се е появила. На празничната трапеза освен содената пита се слагат още тутманик и пълнена кокошка. Календар Следващият ден, посветен на Свети Атанасий, бележи средата на зимата. Тогава пък повод за празненство имат именици като Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко и др.

На някои места се нарича среди зима, тъй като се смята, че след него студовете си отиват. Според една легенда, когато Господ разпределял небето и земята между светците, на Атанасий се паднали зимните студове и ледовете. Затова празникът му бележи средата на зимата. Народът вярва още, че на този ден светията си съблича кожуха, облича бяла копринена риза и отива да вика лятото: „Иди си, зимо, да дойде лято! “

Като чуела това, зимата си стягала кожуха, за да си иде и да отстъпи място на лятото. Затова в българската традиция е популярна и турската поговорка за този ден „Танас гилди, яз гилди! “( „Атанас дойде, дойде лятото! “) На празника гадаят и каква ще бъде настъпващата стопанска година - ако е топло и снегът се топи, означава, че ще има много плодородие и пълни хамбари.

В някои села в Тракия на този празник се правят молебени за дъжд през лятото и жените раздават пити. В Родопите също свързват затоплянето на времето със светеца - наричат го Св. Тимей и дори вярват, че той е третият, най-малък брат на Антоний и Атанасий. Свети Тимей прекадява земята с тамян и оттогава тя започва да се затопля. Затова отсега стопаните се подготвят за работа на полето, лозята и градините.

Според друга трактовка има ли много сняг на Атанасовден, голям берекет се очаквал. Заклинания В някои региони на празника се коли черна кокошка, която се приготвя с ориз и се раздава на близки и съседи, за да са далеч болестите от дома. Смята се, че перата притежават лечебна сила и затова се запазват. На други места хората палят огньове и така посрещат Атанасовден. Характерен обичай за празника е ритуалът “побратимяване”.

Могат да се направят и лични курбани, за да се излекува болест или ако е преживяна неприятна случка. Коли се прасе, ако е оцеляло на Рождество Атанасовден се нарича още Втора Коледа, така че тези, които не са заклали прасе на Рождество Христово, могат да го направят сега. На празничната трапеза се слага пита с мед, пълнена кокошка и свинско с бамя.

На Атанасовден, както и на Антоновден се приготвят хлябове, намазани с мед, маджун или петмез срещу болестите. В Северозападна България казват, че чумата се ражда на този ден и за да бъде умилостивена, трябва да се раздава за нея. В някои райони освен обредния хляб, за да няма чумна или други епидемии, колят за курбан черна кокошка или черно пиле.

Приготвят я по различен начин - пекат я, варят я или с месото готвят яхния, но задължително я раздават. Вярва се, че „болестите бягат от черното пиле“, а перата му имат целебна сила - особено за деца, които се сепват нощем насън. Когато раздават от хляба и курбана, казват: „Свети Танас да помага! “, вярвайки, че светецът пази хората и домашните животни от смъртоносни болести. Вярва се, че след Атанасовден не трябва да се ядат тикви, за да не страда човек от болки и подуване на стомаха. 

 Blitz. bg


Още за: Още от: Живот

Принтирай статия
0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар




Въведете кода от картинката