Поучителна история за надеждата
11511 прочита
Бавно си горяха четири свещи. Беше достатъчно тихо, за да чуе разговора им.
Първата свещ каза: "Аз съм МИР - хората не успяват да ме запазят, няма нужда да горя. " Запалената свещ веднага угасва.
Втората свещ каза: "Аз съм ВЯРА - за съжаление много хора имат повърхностна вяра и не разчитат на мен, няма смисъл да продължавам да горя. " Вярата изрича тези думи и угасва.
Третата свещ със съжаление казва: "Аз съм ЛЮБОВ - нямам повече сила, хората често забравят за мен. " В същия момент угасва.
След кратко време в стаята влиза дете. " Какво е това? " - пита детето. "Трябваше да горите до край. " и почва да плаче
В този момент се обажда четвъртата свещ: " Не се страхувай мило дете, докато горя аз ще можем да запалим останалите свещи. Аз съм НАДЕЖДА ".
Поука: Никога не губете надежда, вярвайте в себе си и обичайте ближните си, за да има мир и спокойствие. /Popara*
1120 1445
1
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.