Известният хирург твърдял, че човешкото тяло е проектирано да издържи 140 години: „Виждал съм вътрешността на човек толкова много пъти, най-важното е просто да се научиш да я поддържаш. “ 

Руският хирург Фьодор Данилович Ковал остава активен в медицината до деветдесетте си години и през цялата си богата на седем десетилетия кариера той натрупва ценен опит за дълголетието, здравето и човешката психика. 

След повече от 70 години работа в здравеопазването и извършване на над 30 000 операции, д-р Фьодор Данилович Ковал е дълбоко убеден, че човешкото тяло е проектирано за значително по-дълъг живот, отколкото повечето хора вярват. Спомняйки си разговор със 74-годишен пациент, когато самият той е бил на 96 години, хирургът споделя послание, което обобщава целия му поглед върху стареенето. 

„Твърде рано е да се погребваш. Виждал съм вътрешността на човек толкова много пъти, че мога да кажа със сигурност, че телата ни са предназначени да издържат поне 140 години. Най-важното е да се научим да го поддържаме. “ 

Мечтата на една майка и военните рани: От селско момче до лекар, доживял до сто години 
Роден през 1922 г. в селска Украйна, Ковал израства в скромно семейство. Неговата отдаденост на медицината е пряк резултат от желанието на майка му, която се бореше с хронични сърдечни проблеми: 

„Майка ми имаше големи надежди за мен. Мечтаеше да стана лекар. Майка ми имаше сърдечна недостатъчност, така че трябваше често да ходи на лекар. Искаше винаги да има лекар до себе си“, каза той. 

След като завършва училище за болници, военните години му носят тежки изпитания. Докато работи в полски болници, през 1943 г. той получава тежка травма на крака, която трайно скъсява единия му крак. Личните увреждания и семейните трагедии обаче не му пречат да продължи да помага на другите: 

„Тази характеристика не ме спря да работя и да спасявам животи. Спасих безброй животи, но никога не спасих този, който беше най-важен за мен. През 1945 г. научих, че майка ми е починала. По-големият ми брат и баща също ги нямаше. Не можех да им помогна, но помагах на другите, за да има по-малко сълзи и болка на земята“, каза хирургът. 

Трагедията, която никога не е забравил: Сватбената трапеза и фаталният Волвулус 
През 64-те си години в операционната зала, Ковал е извършил между 30 000 и 35 000 операции. Въпреки хилядите трудни случаи, само един пациент, починал на операционната маса, остава запечатан в паметта му. 

„През живота си съм извършил повече от тридесет хиляди операции. Казват, че всеки лекар има свое лично гробище. През целия ми живот обаче само един пациент е починал по време на операция. Това се е случило във време, когато не са съществували съвременни диагностични методи и когато решенията често са трябвали да се вземат по време на операцията. При мен дойде седемдесетгодишен пациент. Той беше празнувал сватбата си два дни. След това не се е чувствал добре, но не е потърсил веднага помощ. Едва по време на операцията е установено, че има волвулус. Завинаги ще помня този случай и този пациент. Може би щеше да живее по-дълго, ако беше по-умерен на сватбената трапеза. “ 

„На 93 години съм по-здрав от младите новобранци“ 
Неговата работна етика в по-късните му години изненада мнозина. Дори на над 90 години той работеше и преглеждаше десетки пациенти и новобранци всеки ден: 

„Първата половина от деня прекарвам в работа като хирург във военната служба. След това бързам към районната клиника, за да преглеждам пациенти там. Но това е едва отскоро. Преди това работех в болница, оперирах пациенти. Преглеждам до петдесет момчета на ден във военната служба и те, честно казано, са доста крехки. Сколиоза, плоскостъпие, анемия, един има двигателни проблеми, друг има нервни проблеми, трети има нещо нередно с главата. Понякога им казвам: „Виждате ли, аз съм на 93 години и съм по-здрав от всеки от вас. “ След това им правя кратка окуражаваща реч, приключвам смяната си и тичам към втората си работа. Трябва да отида в клиниката в другия край на града“, посочи експертът. 

Ковал твърдо вярваше, че постоянната физическа активност, независимо дали става дума за ежедневна работа или градинарство, е предпоставка за дълъг живот: 

„Що се отнася до дълголетието, винаги казвам, че начинът на живот играе роля. Първо, физическата активност е от съществено значение. Ставам рано, тренирам и ходя на работа. Не правя никакви други специални дейности, защото работата на хирург изисква много движение през деня. През уикенда работя в градината. Знам как да боравя с лопата и мотика“, подчерта той. 

Меню без забрани: Солени мазнини, грис и умереност 
Въпреки че не бил привърженик на екстремните хранителни ограничения, той често предупреждавал пациентите си за опасностите от наднорменото тегло. В разговор със 115-килограмов пациент, страдащ от хипертония, той ясно посочил причината за проблема: 

„Колко килограми тежите? “ попита хирургът. „Сто и петнадесет“, отговори пациентът. „Ако бяхте на осемдесет, нямаше да имате този проблем“, отбеляза Фьодор Ковал. 

Говорейки за собствените си навици, той наблягаше на простотата и умереността: 

„Както виждате, опитвам се да не прекалявам. В младостта си винаги носех малко тютюн в джоба си. Но се отказах от този навик през 1945 г. Аз съм всеяден и не съм претенциозен, когато става въпрос за храна. Ям каквото сготви жена ми. За закуска обикновено имаме грис или пай с дробчета. Имам си любимо ястие; мога да го ям три пъти на ден. Това е осолена свинска мас. Но все още вярвам, че много зависи от диетата. Израснах на село, прекарвах много време на открито и се хранех с натурална храна без никакви добавки, така че сега нямам оплаквания за здравето си. “ 

Силата на милите думи и опасността от лекарите, които всяват страх 
В допълнение към физическото здраве, Ковал високо ценял емоционалния и психологическия подход към болните. Той вярвал, че доброто отношение от страна на лекаря има лечебна сила: 

„И знаете ли какво осъзнах, докато разговарях с пациентите си? Доброто отношение и добрата дума могат да удължат живота на човек. Жалко е, че лекарите забравят това“, беше заключението му от кабинета. 

От друга страна, той предупреди, че небрежният подход към пациента може да има катастрофални последици: 

„Думата на лекаря има голяма тежест. Преди не казвахме диагнозата на пациентите си със сериозни заболявания. Те получаваха морална подкрепа и уверение, че всичко ще бъде наред. И такива пациенти наистина се чувстваха по-добре за известно време. От друга страна, думата на лекаря може буквално да сложи край на живота. Бях свидетел на такъв случай по време на специализацията си. Доведоха пациентка, която се нуждаеше от операция на крака. Лекарят я обърна с гръб към студентите и сложи пръст между прешлените ѝ, сякаш казваше: „Ще дадем упойка тук. “ И пациентката просто умря. Сърцето ѝ спря от страх. “ 

Достойно напускане на операционната зала 
Той взе решение да спре да извършва операции не заради загубата на сила, а от съображения за чувствата на пациентите си, които биха реагирали плахо на възрастта му. Въпреки това, той никога не се отказа да работи в кабинета си и да помага на другите: 

„Не физическото ми състояние, а възрастта ми ме накара да се откажа от хирургията. Въпреки това, не напуснах работата си. Продължих да приемам пациенти. Това ми позволява, както преди, да общувам с хората и да им помагам. Има една поговорка: „Прави добро и доброто ще ти се върне“. Вярвам, че смисълът на работата ми е именно да правя добро на хората. Това е, което правя почти през целия си живот. “ 

Д-р Фьодор Данилович Ковал почина през 2022 г. на стогодишна възраст, оставяйки след себе си урок, че трудът, емпатията, движението и умереността са най-големите тайни за дълъг и пълноценен живот.