Световни дизайнери черпят вдъхновение от българския фолклор

Тази година в световната мода се забелязва засилена тенденция към завръщане на автентичните етно елементи и орнаментики. Това провокира много от световните дизайнери да включат български фолклорни мотиви в своите модни линии. Примерът за това дават колекции на дизайнери като Valentino и Изабел Маран, които включиха източноевропейските шевици в своите колекции.

Българските носии и част от техните шевици получиха световна слава. Някои от световноизвестните дизайнери включиха фолклорни елементи в техните колекции. Всъщност това не е изненадващо, защото нашите шевици са красиви, интересни, пъстри, разнообразни и носят положителен заряд. Освен това ни връщат към не чак толкова стари времена, когато традиционно дрехите на българите са били ръчно декорирани от жените вкъщи, които са давали свобода на творчеството си и са показвали истинско майсторство на изработката. Въпреки че, днес се работи в съответствие с модерна визия и с помощта на широка гама от стилове, методите и съвременните технологии се връщат към етно фолк мотивите, които с лекота се интегрират в съвременното пространство.

Не е тайна, че фолклорът ни е един от най-добре запазените в световен мащаб. Той отразява нашите традиции, начин на мислете и художествено схващане дори и философията ни. В последните две години фолклорът и етно мотивите станаха източник на идеи в работата на творци и дизайнери.

През 2015 година са изработени около 16 000 модела на дрехи и бижута, вдъхновени от българския фолклор.

Художественото оформление на традиционните български костюми е едно от най-ценните и с непреходна стойност достойнство. То е най-убедителното свидетелство за богата душевност и за високохудожествени заложби на българите от векове насам.

Неоспоримите художествени качества на костюма са постигнати чрез умело прилагане на орнаментална украса, изразена във вида на тъканта, в шевицата и плетивото, в апликацията или обтоката.

Световни дизайнери се вдъхновяват от българския фолклор.

В миналото изработването на тези национални красоти е било доста трудоемко занимание. Първо са засявали лен и коноп, след това за обработвали необработените влакна, за да се направи прежда за тъкане. Във всеки дом това е било обичайно занимание през есента и зимата. След това се преминава към украсата с бродерии. Хората създавали своята бродерия с различни природни и геометрични символи като днес разпознаваме над 200 вида и техники, характерни за различни региони и култури.

Днес тези визии са възродени в архитектурата, в обзавеждането, като все повече се налага бита и уюта от миналото и разбира се, в модата.

Използването на фолклора или на фолклорни елементи в модния дизайн има мисията да възвърне интереса към това автентично наследство, към шедьоврите, създадени от народния гений”, казва проф. д.н. Любомир Стойков, пиар и моден експерт СНХ пред БНТ.

Проф. Стойков споделя още, че преди повече от 30 години, при едно от своите гостувания в България, Пиер Карден категорично заявява, че българската национална носия конкурира най-добрите произведения на висшата мода.

Все повече творци, които изработват и бижута, вплитат модерна визия с етно елементи, които са същевременно елегантни, но и носещи романтика. На пазара могат да се открият гривни, обеци, колиета от различни региони, включително и от нашите георграфски ширини.

При облеклата, етно мотивите се вплитат от пижамите, през бизнес облеклото, до булчинските рокли. Ценното е, че родните дизайнери, изработват бродериите на ръка и им придават уникалност.

На българския пазар също могат да бъдат открити тоалети и аксесоари, вдъхновени от фолклора.

Българска модна линия изработва тениски с традиционни фолклорни мотиви.

Фирма „Мели-М“ ООД (дизайн и производството на фолклорни костюми, музикални инструменти и аксесоари), която е собственик на търговската марка Miss Match, предлагаразнообразие от тениски и туники с фолклорни мотиви, които съчетават отлично съвременност и традиция. Моделите са удобни, практични, подходящи за ежедневието и същевременно носят духа на българщината.

Всъщност украсата на облеклото – дело на българката – носи отпечатъка на семейно-родовите традиции, на мирогледа и нравите. Именно тя се отличава с най-пълноценна етническа натовареност с роля на социален регулатор. Затова и нито един орнамент в българската носия не е случаен. Неслучайно и основните цветове, използвани за направата на шевицата са червено и зелено върху бяла основа (ризата). Червеният цвят за българите символизирал майчината кръв и продължението на живота. Той предпазвал от „лоши очи” и уроки. Прекрита с червено було се венчавала невестата; с червена пелена повивали новороденото; с червен конец привързвали обредните китки и т.н. Белият цвят разкривал силата на чистотата, нетленността, неопетнената младост и божествената светлина. Зеленият цвят давал израз на вечно възраждащия се живот и се свързвал с дървото на живота – универсалният човешки символ за Всемира. Златото със своя блясък и дълговечност се свързвало със света на мъртвите и благоденствието на хората, което те предопределяли, както и със слънцето, огъня и светлината.

Друг интересен факт е, че най-често използваната фигура в българската шевица е ромбът.Ромбът е от старинните символи в изобразителното изкуство на човечеството и е символ на земното и женското плодородие и на Богинята майка. Още през неолита и енеолита ромбовидни орнаменти се срещат върху долната част на тялото отпред и встрани на глинени фигурки от тези епохи. Престилката с ромбовидни фигури маркира женското плодородие и затова е един от най-важните знаци на женския костюм. Ромбът се среща и в шевиците на мъжкото облекло, носейки пожеланието за плодовитост. Той е елемент в шевицата рамци в ризата бърчанка. Тази характерна шевица се бродира върху горната част на ръкава върху рамото и представлява квадратен или правоъгълен мотив, от които се спускат две прави тесни ивици. Орнаментът е изграден от ромбоидни изображения с реснички, кукички и вписани по-дребни ромбчета в тях.

http://uspelite.com/

Модел на Valentino.