Истинска история: "Любовта, каквато винаги съм искал"

Беше обичаен работен ден в офиса, докато не се появи един възрастен господин, беше на около 80 години. В 8:30 беше в чакалнята с малка рана на палеца, която трябваше да прегледам.

Веднага ме предупреди, че има среща от 9 часа, така че ако е възможно да ускоря работата. Помолих да седне и да изчака, знаейки, че ще мине повече от 1 час, преди някой да го прегледа.

Той постоянно проверяваше часовника. Реших да го прегледам, независимо от това, че имах други пациенти. Раната беше доста добра и лесна, така че имах време дори и да го попитам защо бърза толкова много.

Беше ми странно, защото възрастните хора имат толкова много време през деня.

Господинът ми отговори, че бърза, за да пристигне за закуска със съпругата си в 9 часа в старческия дом.

Попитах го как е здравето й и той ми разкри, че тя е там дълго време и че има алцхаймер. В разговора го попитах дали съпругата му ще се разстрои, ако се забави, а той само тихо ми отговори: "Тя вече 5 години не ме разпознава... "

Преди да продължим изненадан го попитах: "А вие продължавате да ходите всяка сутрин при нея? Въпреки че не знае кой сте? "

Старецът мъдро се усмихна, леко ме потупа по ръката и ми каза: " Тя може би вече не ме познава, но аз много добре знам какво означава тази жена в живота ми... "

Тялото ми се разтрепери. Едва задържах сълзите. Когато напусна кабинета, тихо прошепнах: "Това е тази любов, която искам в живота си! "

Истинската любов може да не е физическа, нито романтична. Истинската любов е приемане на това, което е било, ще бъде и никога повече няма да се повтори. / www.zajenata.bg