Изповед на Маргарита Бербатова пред вестник Шоу: Боже, каква злоба!

Вестник “ШОУ” потърси за коментар Маргарита Бербатова във връзка с мълвата, която върви по неин адрес – че е в интимни отношения с шефа на Зоналния съвет на БФС в София Валентин Чакъров. Предлагаме ви разговора ни с нея без редакторска намеса.

- Маргарита, добър ден! Търсим те от вестник “ШОУ”. Напоследък упорито се говори, че поддържаш повече от приятелски отношения с шефа на Зоналния футболен съвет на БФС в София Валентин Чакъров?

- Моля?! Това ли е най-новата помия, която се изсипва върху главата ми?!

- Така се говори...

- Вижте, трябва да умра ли, за да се сложи край на простотията, която я мятат по името и авторитета ми?! Защо трябва да изпадам в подробности и защо изобщо е необходимо да коментирам...

- Потърсихме ви за право на отговор. Имате възможност да обясните каква е истината?

- Боже, боже, колко злоба и завист има... Истината е следната. Да, познавам се с Вальо Чакъров, но какво от това?! Той е родом от Благоевград. Навремето бяхме съученици. Приятели сме. Но нищо повече! Разбирате ли – нищо повече!!! Той е футболен човек, аз съм спортна натура. Обичам футбола и спорта. Засичаме се по състезания. Но аз се засичам и с други. Това, че сме приятели, не означава, че сме любовници. Стига, моля ви, стига! Ами ако сега с вас излезем да пием кафе, какво ще означава? Че и с вас ли сме в интимни отношения. Аз се познавам не само с Вальо, но и родителите му. Майка му и баща му са свестни хора. Живеят в Благоевград. Не веднъж съм им помагала. Когато бащата на Вальо беше болен, бях до него.

Поставях му инжекции, помагах му при лечението

Сега какво ще си кажат тези хора, като прочетат написаното във вестника. Как да отида и как да ги погледна в очите (б.р. – разплаква се). Не знам с какво толкова съм прегрешила, та трябва да преживявам всичко това. Не съм го заслужила с нищо. Напротив. Винаги съм искала и съм била позитивно настроена, но вижте какво получавам в знак на “благодарност” – само интриги, само клюки, само слухове, от които вече ми писна. Много пъти са ме съветвали да заведа дело срещу клеветниците. Кажете ми обаче как да се справя срещу една огромна стена. Как да я преодолея, как да я съборя. Мръсотиите срещу мен изникват ден след ден. Това ме отчайва... Аз обаче съм сигурна, че има Господ. Че Господ си знае работата и един ден тези хора ще си получат заслуженото. Не от мен, а от този, който е над нас.

- Къде работиш в момента?

- От няколко месеца съм ръководител на комплекс за възрастни хора с увреждания в Благоевград. Бях над 30 години медицинска сестра. Обичах си работата, раздавах се от сутрин до вечер, но ме махнаха оттам. И знаете ли защо ме отстраниха – защото съм симпатизирала на една партия. Всичко стана след политическа намеса. Дойде един господин, няма да му казвам името, и ми посочи вратата. Причини ми огромна болка, защото ме откъсна от моята любима професия.

- Звучиш доста натъжена?

- Как няма да съм натъжена след всичко, което се случва около мен. Единствената ми утеха са децата и внуците. Особено внуците, които са най-голямата ми радост. Те да са живи и здрави и дано се опазят от злите езици, защото злите езици са страшно нещо. Могат да съсипят човека, да го унищожат!

- Как е големият ти син Бербатов? Чуваш ли се често с него?

- Разбира се, че се чуваме. То и това писаха. Че сме се били изпокарали с него, с малкия ми син Асен – също не сме си били говорили. Какво ли не? Ето сега и най-новото – Валентин Чакъров ми бил любовник. Искам хубаво и ясно да подчертая, че това, че се познавам от години с някого, не означава, че има нещо между нас. И съм сигурна, че интелигентните хора ще го разберат.

Вярвам, че имa още такива хора, които не сеят интриги и не злорадстват. Така е за огромно съжаление в България. Все се търси под вола теле и все се правят сензационни новини, за да се омаскарят известните. А аз каква вина имам, че моят Митко Бербатов стана известен не само тука, но и в цяла Европа, в целия свят. Защото ако не бях майката на Бербатов, нямаше да се пускат такива отвратителни истории по мой адрес, които се стоварват върху моя милост.

- Исках да те попитам още нещо...

- Не, не. Стига повече, моля ви! Оставете ме на спокойствие!

СВЕТОСЛАВ ТЕНЧЕВ