Почитаме равноапостоли Константин и Елена

Православните християни почитат днес светите равноапостоли Константин и Елена. Император Константин премества столицата на Римската империя от Рим във Византия и в негова чест градът е кръстен Константинопол. Царуването му ще се запомни с това, че през 313 г., макар и некръстен, той обявява свободата на християнската вяра.

Документът, който е бил един от първите му укази, проповядва пълна веротърпимост – на езичниците оставил правото да извършват своите обреди, а на християните – свободно да почитат своя Бог. През 325 г. император Константин свиква и Първия вселенски събор против ереста на Арий. Император Константин благоговее пред знамението на Кръста Господен. Той изпитва желание да го открие, но счита себе си за недостоен, тъй като воин е пролял много кръв.

Константин моли своята майка - Елена, живяла благочестиво, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на който е разпънат Христос. Облечена в скромни дрехи и сливайки се с тълпата, Елена поела своя път на изток в своето поклонение пред Бога. И успява със своята мисия да открие Кръста Господен. Кръстът е бил положен в сребърен ковчег и оставен за съхранение в новопостроен храм.

На Велики петък той е изнасян за поклонение. Напускайки Йерусалим, Елена взела частица от Кръста в дар за своя син. Народните чествания на празника в България са нееднозначни. На Св. св. Константин и Елена на много места в страната се почитат с нестинарски танци. Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглени.

Православната църква не признава този обичай, а напротив – дори и го преследва. Макар и танцуващите да държат икона на Св. св. Константин и Елена в ръцете си, те са наричани "обладани от дявола". Имен ден празнуват: Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.