Поемете си въздух и не откачайте Истината, която никой не ви казва за паник атаките 

Господи, това е толкова досадно! Чакаш например, на опашка за кафе и изведнъж - БАМ! - сърцето ти изскача от гърдите, краката ти се превръщат в кашкавал, а въздухът сякаш изчезва от дробовете ти. 

Мозъкът крещи: "АЛАРМА! ВСИЧКИ ЩЕ УМРЕМ! " Като пълен идиот стоиш насред кафенето и си мислиш: "Това е. Съвсем съм се побъркала. " Звучи ли ви познато? Разбира се, „Ще полудея“ и други „милички“ истории си разказваме. Писна ви от тези паник атаки! 

Те нахлуват в живота ви, без да почукат, като пиян съсед в три през нощта. И сътворяват истински бунт в главата ви. И най-обидното е, че околните дори не осъзнават какъв ад се случва във вас, какво преживявате. Отвън просто дишаш странно и се потиш, но отвътре... Отвътре те е връхлетяло цунами, земетресение и вулканично изригване едновременно. 

И знаете ли кое е най-лошото? Онзи тих глас в главата, който казва: „Ти си луда. Нормалните хора не се чувстват така. “ Искате да извикате: "Млъкни! ", но това само влошава положението. 

Истината, която никой не ви казва за паник атаките 

Нека бъдем честни. Паническата атака е като пиян приятел на парти: шумна, неуместна и напълно не навреме. Но не е опасна! Просто наистина е много досадна. Представете си: вашето тяло е като уплашена котка, видяла краставица. Да, същата тази котка от видеото, която скача до тавана, ужасена от обикновен зеленчук! Вашите надбъбречни жлези изпомпват адреналин в паника, сърцето ви бие като лудо, а мозъкът ви крещи: "БЯГАЙ! " Но от какво да бягаш? Нямаш никаква представа. И мозъкът ви, между другото - също. 

Митове за паническите атаки, или „Защо няма да умра сега“ 

Мит: „Имам инфаркт! Ще умра! “ Реалност: Не, няма да умрете. Сериозно. Милиони хора са преживели панически атаки и все още се разхождат, ядат пица и спорят за политика в интернет. 

Мит: „Ще загубя контрол и ще започна да правя ненормални неща! “ Реалност: В цялата история на паник атаките никой (НИКОЙ!) не се е превръщал внезапно в психопат, тичащ гол по улицата. Ако не се е случило на другите, няма да се случи и на вас. 

Мит: "Всеки може да види, че нещо не е наред с мен. " Реалност: Хората около вас са твърде заети със собствените си проблеми, за да забележат учестеното ви дишане. Повярвайте, дори в момента да се чувствате като герой от филм на ужасите, отстрани изглеждате най-много малко притеснени. 

Как да оцелееш в това безумие, без да полудееш? 

Дишай, по дяволите! Не като подгонен кон, а бавно и дълбоко. Вдишайте, докато преброите до 4, задръжте за 2, издишайте за 6. Да, това е адски трудно, когато паниката обхване цялото ви тяло. Но работи! 

Прегърнете паниката си (метафорично, разбира се). Кажете ѝ: „Здравей, Паник, пак ли си тук? Добре, влез, само не оставай твърде дълго. “ Звучи ви налудничаво? Може би. Но битката с нея само увеличава паниката, а приемането ѝ отнема нейната сила. 

Заземете се като електрически уред. Почувствайте краката си на земята. Докоснете нещо студено. Стиснете кубче лед в ръката си или напръскайте лицето си със студена вода. Физическите усещания ви измъкват от душевния ад. 

Извикайте паник атаката на дуел. Сериозно! Кажете: "Хайде, паник атака, покажи ми какво имаш! Готова съм! " Това звучи като съвет от луд човек, но работи много добре. Когато престанете да се страхувате от паниката, тя губи силата си. 

Кога да потърсите помощ от специалист? 

Самопомощта е страхотна, но понякога имате нужда от по-големите оръжия. Ако паник атаките често ви посещават. Ако те карат да избягваш половината места в града. Ако пречат на съня ви, на работата и на забавлението. Е, скъпи приятели, време е да се срещнете с добър терапевт. И не, това не е признак на слабост - това е знак, че сте достатъчно умни, за да поискате помощ. Не се опитвате сами да си извадите зъб, нали? 

Последното парченце истина 

Знаете ли какво обединява теб, мен и милиони други хора? Всички понякога се чувстваме разбити. Всички ние понякога се чувстваме задушени от паника и си мислим, че полудяваме. И знаете ли какво? Това ни прави не луди, а просто хора. 

Паническата атака не е смъртна присъда. Това е просто метеорологичен феномен във вашия вътрешен свят. Бурята идва и си отива, оставяйки след себе си ясно небе. 

И помнете: вие не сте луди. А просто човек с много силна алармена система. Можете да се научите да изключвате тази сирена, когато започне да крещи без причина. 
Woman. bg