Психотерапевтът Радина Траянова: Самотата увеличава риска от смърт

Може би най-изначалното чувство, което събира в себе си всички състояния - тъга, болка, празнота, гняв, безсилие, е самотата. Сама по себе си тя е най-нормалното чувство в нас - раждаме се, живеем и умираме сами. И единственият човек, с когото прекарваме целия си живот, сме самите ние. И това е прекрасно, защото ни дава шанс да опознаем и споделим себе си с хората, които сме избрали.

Пример за това са животните - еталон за психично здраве. Когато им се яде - ядат, когато им се спи - спят, когато имат нужда от ласки, си ги искат. Затова и не страдат от стрес или депресии. Няма животно, което да не може да остане само. Но как това най-естествено състояние ни е довело дотам да се стараем да го избягваме с цената на всичко?! Отговорът от психотерапевта Радина Траянова.

- Г-жо Траянова, може ли в ерата на високите технологии да сме самотни?

- Съвременният свят, колкото и странно да звучи, ни дава куп поводи да се изолираме. Защо да излизам, след като имам фейсбук и оттам мога да общувам?! Самата дума поражда тъга, плаши ни, може би защото не я разбираме. Истината е, че тя е крачката преди свободата. Тя е това, което ни подсказва в този определен момент да се пуснем и да литнем, без да се страхуваме, че ще паднем. Всеки, който я е изпитвал, знае, че тя е съпроводена от страха, че няма за какво да се хванем, от страха, че ще се сгромолясаме и няма да можем да се изправим.

Погрешно е схващането, че самотата е състояние на изоставеност - тя е състояние на духа. Самотните хора жадуват за контакт с другите, но тяхното душевно състояние им пречи да го осъществят и ги затруднява да се свържат с другите.

- А какво ще стане, ако не търсим нещо, за което да се хванем?

- След 25 години брак 43-годишна жена губи съпруга си, човека до себе си. Мъката я изолира от света, в продължение на години тя не говори с никой освен със своята самота. Тя даже й пише писма, които събира прилежно в едно красиво дървено сандъче, което се оказа изработено от съпруга й, който се е занимавал с дърворезба. Отне й много време, преди да се реши да ми покаже писмата.

Самотата се беше оказала невъзможна, непреходна, превземаща и толкова трудна за преодоляване, че тя дори не е правила усилия да се справи с нея, а просто я прегръща и потъва в нейните дебри на подсъзнателна умора и нежелание за оцеляване.

- Какво се случи с нея?

- Близките й ме потърсиха за помощ. Цяла година е успявала да ги заблуди, че всичко около нея е наред. Докато единият й син не се натъкнал на сандъчето и прочел едно писмо. 3 месеца след започване на терапията започна да дава признаци, че има промяна в нагласата й за пълноценен живот. Разбира се, наложи се да взима медикамент, но усещането й за самотност и безпомощност с всеки изминал ден се притъпяваше и я напускаше. Взе решение да напусне града, сега живее сама в едно сравнително оживено село. Дори има приятелка, съседка, с която споделя усещанията и мислите си.

Самотата не е физическо, а по-скоро субективно усещане за изолация - разрушителна и дълбока.

Самотните хора изпитват глад

Ключът е да осъзнаеш, че решението е не да се нахраниш, а да готвиш и да се храниш заедно с другите.

- В обществото ни цари неписан закон, че самотният човек е нещастен...

- Да, и неприемлив, и нежелан, дори скучен. Истината е, че колкото по-динамичен външен живот живеем, толкова по-“застинал” е вътрешният ни. И обратното. Някой, който изглежда активен, с неизчерпаема енергия и вечно пълна програма, може да се окаже духовно много по-изостанал от тихия и вглъбен в себе си човек, който на пръв поглед не върши нищо. Парадоксът е, че колкото повече бягаме от тишината в себе си, толкова повече нужда имаме от нея.

- Можем ли да се справим сами с това състояние?

- В първите 2-3 месеца, ако сте упорити и не сте изоставени от близките си, може и да се справите без квалифицирана помощ на психотерапевт. Първата стъпка е да се опитаме да наблюдаваме себе си. Точно в онези моменти, когато всичко в теб крещи “бягай”. Да осъзнаем как бавно чувството завладява ума и тялото ни. И в този точно момент да помним, че няма човек, който да не изпитва това. Различно е само възприемането ни за него.

Разбира се, в никакъв случай никой не казва, че това е лесно. В такъв момент можем да изпитваме и гняв, и ревност, и страх, тревога, паника дори. Тогава единственото, което искаш, е просто да избягаш и от себе си

без значение къде и с кого или как. Понякога дори с цената на живота си. Но знаеш, че нищо външно няма да запълни празнотата ни, защото тя е състояние на духа.

- С какво бихме могли да “заместим” самотата?

- Много сме уязвими пред капана на заместителите в живота ни. И няма никакво значение дали ще е бурен нощен живот, алкохол, зависимости или просто нещо, което ще ни избави от нас самите. Истинското облекчение идва само от приемането на причината. Самотата е зовът на душата да се срещнем със себе си. Докато се опитваме да “заглушим” вътрешния си глас, той преминава във вик, а после и в удар. И колкото по-бързо бягаме, толкова по-бързо ни застига.

- Самотни хора посягат на живота си...

- Лошото психично здраве има опустошителен, неподозиран досега ефект. Затлъстяването и някои видове рак обаче са свързани с по-малък риск от смърт за някои хора, които са в отлично физическо и психично здраве.

Самотата увеличава риска от смърт. Рискът за стареещите хора може да нарасне в резултат на самота и ограничена мобилност, докато натрупаните години и наднорменото тегло не са толкова важни рискови фактори, колкото се смяташе досега. Трябва да се променят сегашните критерии, базирани върху биомедицински модел, който взима под внимание сърдечносъдовите и раковите болести, диабета, артериалното налягане и нивото на лошия холестерол, за да се преценят здравословното състояние и рискът от смърт.

Учени установиха, че самотата, депресията и получени наскоро костни фрактури, които ограничават мобилността, са най-добрите индикатори за риска от смърт за даден индивид през следващите 5 години. blitz

Люба МОМЧИЛОВА