Съсирек в мозъка едва не уби Джена

Няколко години родителите й я водят по болници, докато не се натъкват на възрастен човек, който случайно открил проблема на малката Деси

Животът на Джена не е никак лек. Тя преминава през различни перипетии още през ранна детска възраст. Нелеп инцидент едва не я убива. В продължение на месеци халюцинира и докторите не могат да разберат каква е причината.

Появяват се прогнози, че ще умре. И така няколко години родителите я оплакват жива и без малко наистина да я изгубят. Кръщелното й име е Десислава Валентинова, но преди няколко месеца го сменя и в личната й карта вече пише Джена. Родена е на 3 юли 1985 година в Разград в семейството на Валентин и Пепа.

Детството на Джена е свързано с много сълзи и болка. От най-мъчителното има белег на челото си за спомен. На малко повече от 5 годинки е, когато си играе в къщата на баба си в Благоево, тича от единия край до другия и обратно. „Изведнъж се спънах и паднах върху един от килимите на баба, а челото ми се удари в каменния праг. Сцепих си главата – до ден-днешен черепът ми е сцепен тук.

Баща ми проми раната, сложи лепенки. Аз не давах да ме шият, плачех като обезумяла, а цялата ми коса беше в кръв. Нещо ми стана след този удар – не мога да помня, задушавах се, започнах да халюцинирам. Наистина халюцинирах – виждах някакви човечета, предмети, които се уголемяват, затрупват майка ми и баща ми...

Крещях и плачех, майка ми не се отделяше от мен през цялото време. Никой не знаеше какво става и как да ми помогне. Обикаляхме по лекари, водиха ме няколко пъти до София, но нищо не се случваше. Родителите ми бяха много притеснени. Разни хора започнаха да им казват, че ще ме изгубят, че ще умра

И така няколко години. Много тежък период беше, защото повечето години от детството ми гледах как майка ми и баща ми плачат и се тормозят”, разказва Джена за най-кошмарния период от живота си. Един ден обаче среща възрастен човек, чичо Тошо от Бяла, който много помага на хората.

Лекува по някакъв свой начин, вдъхновен от книгите на Петър Дънов. Успява да види аурата на човека, както и енергийните му центрове. Този човек й спасява живота. „Оказа се, че където съм се ударила, се е образувал някакъв съсирек откъм мозъка – не знам защо лекарите не са успели да го видят. И наистина съм щяла да умра”, допълва още звездата от фолксцената.

Джена се ражда в изключително дъждовен ден и смята това за поличба, че ще й върви в живота. Първите си пет-шест години изкарва на село при родителите на баща й в Благоево. В началото живеят там, тъй като все още нямат средства за собствено жилище. Родителите на Джена са музиканти и правят всичко възможно да запалят и дъщеря си. Няма как да бъде друго, при положение че тя расте сред песни и музика.

Само две седмици след раждането й майка й я оставя на грижите на баба и дядо и заминава с баща й да пеят по сватби и заведения. „Беше много трудно, но бяхме свикнали с този начин на живот. Докато извеждахме някоя булка и пеехме, сърцето ми беше притеснено какво се случва вкъщи – вдига ли температура, болна ли е, кашля ли, да не би да падне и да се нарани някъде...”, казва майката на една от топзвездите на „Пайнер”.

Вече на две годинки изпълнителката на „Да те бях ранила” е задоволена с всичко. Играе си с най-новите и скъпи играчки. Но Деси се проявява като пакостник и моментално разглобява всичко, за да види какво се крие вътре. На три годинки вече реди пъзели, а в къщата й има повече неща, отколкото трябва. Родителите й вече са финансово стабилни и глезят малката си щерка.

Популярната и обичана звезда признава, че е била доста палаво дете. „Играех си само с момчетата – краката и ръцете ми целите бяха в рани и белези”, споделя тя. Първата й почивка е във Вършец, когато е на три годинки и половина. Качва се на покрива на двуетажна къща и докато родителите й си пият кафето, я виждат. Настъпва голяма паника. Майка й я пази отдолу да не падне, а баща й с негов приятел се качват да я свалят.

„В Благоево си играех по полянките и един ден, както прескачах рекичката пред къщата ни, едно от овчарките кучета

скочи върху мен и ме събори на земята

Нещо се уплаших и бях получила страхова невроза – не можех да стоя сама”, разкрива звездата, която подготвя сватба през лятото с новия си любим Наско Стоев-младши. По това време спира да ходи и на детска градина, след като някое от децата й пренася куп въшки. Малката Деси е с много дълга коса, която майка й стриже, за да може да изчисти главата й от гадините. „Майка ми винаги искаше да ми зализва бретона надясно, да ме облича в роклички, с чорапки – да съм кокетна. А аз въобще не обичах. Мятах дрехите, ходех като палачорин (това е дума на диалект, означава нещо като палавник). Всички бели, които можех да правя, ги правех”, смее се към днешна дата разградската звезда.

Води агне като пале

Една от най-смешните детски истории на Джена е свързана с едно живо... агне. Нейни роднини й подаряват животното, за да си играе с него на село. Но тя проявява изобретателност и го връзва за врата с една връв, извежда го на улицата и докато кара колело, държи връвта и то тича по нея. Цялото село пада от смях с изпълненията на малката Деси.

На обяд обикновено нейният дядо я приспива, но в повечето случаи тя го приспива и после става и хуква на улицата да си играе. Редовен номер й е да ходи боса, да джапа в рекичката, където има много счупени стъкла, и вечно ходи порязана.

Мрази сестра си, не иска да я вижда

Джена има сестра – Борислава, която е с четири години и половина по-малка от нея. „Борислава беше страшно сладко дете. Първите няколко години много се тормозехме с нея. Дразнех се от нейното присъствие – появява се нов член в семейството! Всички й обръщаха внимание, а пък като отиваха на работа, аз трябваше да я гледам. Изобщо не я харесвах, не исках да я виждам”, споделя изпълнителката. С годините осъзнава, че тя е нейна кръв и стават неразделни.

blitz.bg