Опасни взаимодействия между храни и лекарства

Много често вярваме, че участието ни в терапията приключва с приема на предписаните от съответните специалисти медикаменти. И още по-често се чудим защо даден лекарствен продукт няма същите благотворни ефекти при нас, не действа изобщо или дори още по-зле, води до различни по тежест нежелани странични ефекти.

И сме склонни да обвиняваме за липсата на ефект специалиста, предписал ни съответния медикамент или колежката, която ни е препоръчала точно този препарат, предлаган без рецепта.

В своето забързано ежедневие и голям поток от пациенти, лекарите често пропускат да предупредят за възможните взаимодействия на съответните лекарствени продукти с храните и напитките, които консумираме ежедневно.

Обясненията обикновено се изчерпват с пояснението за прием на празен или пълен стомах и разбира се, най-често задавания въпрос от пациентите: можем ли да ги приемаме с алкохол.

Въпросите на пациентите, приемащи повече от един вид медикаменти (включително хранителни добавки), обикновено са насочени към съвместимостта на изписаните от различните специалисти лекарства.

Подробна информация за рисковете, свързани с взаимодействията между медикаментите и едновременната им употреба с алкохол може да намерите на:

5 рискови лекарствени комбинации

Рискови взаимодействия между лекарства и добавки

Употреба на лекарства с алкохол

Хранителните предпочитания и навици са не по-маловажен фактор по отношение на ефективността на приложената медикаментозна терапия.

Съществуват множество опасни взаимодействия между храни и лекарства, като основните рискове са свързани с понижение на бионаличността (съответно ефектите) на медикаментите или повишение на токсичността им при прием с определени храни.

Взаимодействията между определени групи медикаменти и хранителни продукти може да предизвикат токсични прояви, влошавайки общото състояние на пациента и налагайки необходимост от нова терапия.

В случай, че се касае за хронично болни пациенти (най-голямата група са лицата със сърдечно-съдови заболявания) тези взаимодействия могат да причинят значително влошаване на състоянието и натоварване на организма с допълнителни медикаментозни средства.

Сок от грейпфрут

Този толкова полезен представител на цитрусовите плодове в последните години зае централно място в редица научни изследвания, предизвиквайки интереса на множество специалисти.

Въпреки богатия си състав на полезни субстанции и многобройните благоприятни ефекти по отношение на здравословното състояние на хората, редовната употреба на плода под формата на сок крие съществени рискове, тъй като може да предизвика нежелани взаимодействия с медикаменти от много групи.

Причината се крие във високото му съдържание на фуранокумарини, които потискат активността на група ензими, отговорни за метаболизма на голям процент от медикаментите.

Става въпрос за представителите на цитохром Р450 3А4 (CYP3A4), които участват в биотрансформацията на антихистамините, психотропните лекарства, антиконвулсивните медикаменти, пероралните контрацептиви, лекарствата за високо кръвно, антиацидите, някои от медикаментите, използвани при суха кашлица (декстрометорфан).

Флавоноидите, съдържащи се в сока от грейпфрут, като например кемферол, нарингенин, са идентифицирани като естеразни инхибитори и променят активността и метаболизма на редица представители на калциевите антагонисти (фелодипин, нифедипин, верапамил) и някои от лекарствата, използвани за намаляване на повишения холестерол като например езетимиб, статини (ловастатин, розувастатин).

За любителите на умерените количества цитрусови фрешове се препоръчва интервал от поне 4 часа между приема на медикаментите и консумацията на освежаващите напитки.

Приемът на по-високи дози (повече от 500 милилитра) дневно крие потенциални рискове за здравето, поради което се препоръчва ограничаване на употребата при полиморбидни пациенти (страдащи от повече от едно заболяване, съответно приемащи повече медикаменти).

Зеленолистни зеленчуци

Любимите на много представители на тази хранителна група, като например броколи, брюкселско зеле, спанак, маруля, зеле и други, са изключително полезни и ценни източници на минерали, аминокиселини, витамини, като са особено богати на витамин К.

Риск съществува при лица, приемащи кумаринови антикоагуланти (известни още като антагонисти на витамин К), каквито са варфарин и аценокумарол, които се използват за намаляване на риска от тромбообразуване при определени група пациенти (след инфаркт на миокарда, при висок сърдечно-съдов риск, наличие на атеросклероза и други).

Употребата им при голям процент от пациентите е доживотна, тъй като при прекратяване на приема им е налице повишен риск от тромбоза. В случай на рязка промяна в хранителните навици на такива пациенти и повишена консумация на зеленолистни зеленчуци е налице съществен риск от значително намаление ефекта на антикоагулантите и опасност от тромбообразуване.

Ежедневната консумация в малки количества не крие рискове за здравето и снабдява с есенциални вещества.

По тази причина се препоръчва пациентите, подложени на антикоагулантна терапия, да изградят стабилни, полезни хранителни навици, чието системно спазване не предизвиква резки промени в нивата не само на витамин К, но и на други молекули в организма.

Приемът на големи количества зеленолистни зеленчуци с някои антибиотици (тетрациклини) може да доведе до формиране на неразтворими комплекси във връзка с високото им съдържание на железни, калциеви, алуминиеви и магнезиеви йони, поради което се препоръчва осигуряване на достатъчно голям интервал между храненето и приема на антибиотиците.

Мляко и млечни продукти

Прясното и кисело мляко, изварата, сирене, кашкавал и другите видове млечни продукти са богати на двувалентни йони като калций и магнезий, на които дължат много от полезните си качества.

Редовната им консумация е необходима за правилния растеж и развитие, за поддържане на опорно-двигателния апарат, тъй като ни снабдяват с есенциални аминокиселини, мастни киселини, витамини и минерали.

Калцият и магнезият в комбинация с някои антибиотици могат да предизвикат намаление на ефективността на последните и да предизвикат сериозни нежелани реакции.

Особени рискове крие комбинирането на млечните продукти с тетрациклини (доксициклин, тетрациклин) или квинолони (ципрофлоксацин).

Приемът на антибиотиците следва да се осъществява два до три часа преди или след консумацията на млечни продукти, за намаляване на потенциалните рискове. Дори минимални количества (например прибавено мляко в кафето) може да окажат неблагоприятен ефект при прием с тетрациклините.

Много хора приемат медикаментите вместо с вода със сок, мляко или други напитки, неподозирайки за скритите опасности.

Известни рискове са налице и при прием на някои от медикаментите, използвани в терапията на костните заболявания (бифосфонати, като етидронова киселина) и някои лаксативи (бисакодил), като се наблюдава намаляване на усвояването на медикаментите и стомашно дразнене.

Сол и нейните заместители

Повишената консумация на сол сама по себе си представлява рисков фактор дори при лица, неподложени на медикаментозна терапия във връзка със задръжката на течности, риска от повишение на кръвното налягане и други.

Една от първите стъпки при рискови пациенти и леки форми на артериална хипертония е промяна в хранителния режим и силно ограничаване на приема на сол.

Напоследък става все по-трудно да ограничим нейната консумация, тъй като солта ни дебне от всевъзможни продукти (дори на етикетите на сладките изкушения е упоменато, че съдържат известни количества).

Често заместителите на солта съдържат вместо натрий високи количества калий.

Опасност е налице при пациентите със сърдечни заболявания, приемащи АЦЕ инхибитори (еналаприл, периндоприл), сърдечни гликозиди (дигоксин) и други.

Високите нива на калий водят до намаление на ефективността на дигоксин (прилаган основно при тежки форми на сърдечна недостатъчно) и съответно повишен риск от сърдечно-съдови инциденти.

АЦЕ инхибиторите сами по себе си водят до повишение на серумните нива на калия, което в комбинация с повишен внос на храни, съдържащи високи нива на калий, крие опасност от сериозни увреждания на сърдечно-съдовата и отделителната система, с развитие на тежки електролитни увреждания.

Тирамин-съдържащи храни

С високо съдържание на тирамин е любимият ни шоколад, презрели банани, опушените меса, зрялото сирене, ферментирали соеви продукти, бира, червено вино, обработени меса (например тези в хотдог, хамбургерите и други), йогурт.

По същество тираминът представлява аминокиселина, образуваща се в продуктите, богати на протеини в резултат от узряването, застаряването им.

Аминокиселината повишава нивата на ендорфините и подобрява настроението, стимулира обмяната на веществата и енергийните процеси, благоприятно повлиява дейността на щитовидната жлеза.

Тираминът се разгражда в организма от ензима тираминоксидаза (принадлежаща към моноаминооксидазите).

Рискове от опасни взаимодействия между храни и лекарства съществува при пациентите, приемащи така наречените МАО инхибитори (използват се при някои форми на депресия, болест на Паркинсон).

Взаимодействието се проявява в развитието на тежка хипертензивна криза с тежко главоболие, тремор, изпотяване, зачервяване на лицето.

Причината е в натрупването на тирамин в организма, поради невъзможността за разграждането му в чревната лигавица във връзка с потиснатата активност на ензимите.

Пациентите, приемащи подобни медикаменти, е необходимо да бъдат предупредени за рисковете от развитието на подобна реакция и да ограничат ежедневната консумация на богати на тирамин храни.

Съдържащи кофеин напитки

Освен най-популярния източник на кофеин, а именно кафето, субстанцията се съдържа и в някои видове чай и някои газирани напитки.

Кофеинът сам по себе си представлява стимулант, като много от нас му се доверяват със сутрешната доза кафе, без която не можем да се разсъним и събудим работоспособността си.

При по-голямата част от пациентите, приемащи различни медикаменти, умерената консумация на кафе (в рамките на две до максимум три чаши дневно) не крие съществени рискове от взаимодействия.

Повишено внимание е необходимо при пациентите, приемащи теофилин, Н2 блокери (циметидин), антибиотици (ломефлоксацин, ципрофлоксацин), главно поради риск от увеличаване на токсичността както на кофеина, така и на съответните лекарствени средства.

За намаляване на рисковете от възникване на опасни взаимодействия между храни и лекарства се препоръчва да се консултирате с вашия лекар при предписването на съответния медикамент.

Попитайте вашия лекар или фармацевт:

Медикаментът на гладно ли се приема или след консумация на храна?

В случай, че се приема на гладно, колко време след приема може да консумирате храна?

Проблем ли е да приемате медикаментите освен с вода, с мляко, сок, фреш, безалкохолни напитки?

Трябва ли да се избягват определени храни по време на лечебния курс?

Необходима ли е промяна в диетата ви по време на терапията?

Невинаги може с точност да се предскаже евентуалното взаимодействие между определени лекарства и храни, но колкото по-бдителни сте, толкова по-нисък е рискът.

С особено повишено внимание е необходимо да се подхожда при деца, възрастни хора, бременни жени, полиморбидни пациенти, приемащи повече от три различни вида медикаменти ежедневно. /medpedia.framar.bg